Завеждане на иск за собственост

Предявяване на иск по чл. 108 ЗС

Предявяването на иска по чл. 108 ЗС не е обвързано с преклузивен срок, а самото право на собственост не се погасява по давност. Друг е въпросът, че другата страна може да придобие имота ви по давност в рамките на 10 годишно владение.

Първото нещо, което трябва да се докаже, че един индивидуализиран имот е на ищеца, като същият го е придобил с договор за покупко-продажба, дарение от административен акт, наследяване, делба, право на собственост върху земята, на която е построен имотът, придобивна давност и др. Второто нещо, което трябва да докаже ищецът е,че другата страна владее имота.

В случай, че Вие сте ответник по такъв иск, следва да докажете че не владеете имота. Ако Вие владеете чужд имот, следва да докажете, че не го владеете без основание /имате договор за наем, учредено вещно право на ползване и пр./ или че ищецът не е собственик на имота.

Иск по чл.109 от ЗС

По силата на закона собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право на собственост. С тези искове се защитава не само нарушено владение, но извършване и на други действия, които пречат на собственика. Нарушенията могат да имат различни форми.

Искове по чл. 75 и чл . 76 от ЗС

Искът по чл. 75 от ЗС дава право на защита срещу всяко нарушение на владението върху недвижим имот или на вещно право върху такъв имот, включително и сервитут, което е продължило непрекъснато повече от 6 месеца. Под нарушение на владението следва да се разбира всяко действие, с което е отстранена частично или изцяло властта върху вещта . Срокът за предявяване на иска по чл. 75 е шестмесечен от момента на нарушението, ако е еднократен акт или от последното нарушение при повтарящи се действия.

Искът по чл. 76 от ЗС урежда правото на владелеца или държателя да иска връщането на вещта от лице, което я е отнело чрез насилие или по скрит начин. Например някой сменя ключалката на вратата /ако живеете под наем/, извежда ви с насилие извън имота и пр.

Искове между съсобственици

Искове по чл. 30, ал. 3 ЗС

Според чл. 30, ал. 3 ЗС „всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си”. Това означава, че всеки един от съсобствениците има право да получава ползите от общата вещ съразмерно на своята идеална част-например ако апартамент е даден под наем, да получава част от наема, тъй като всеки един от съсобствениците може да отдаде общия имот под наем /до 3г./, без да се изисква съгласието на другите съсобственици.

Не се изисква писмена покана за заплащане на ползите от общата вещ, когато тези ползи се получават от един съсобственик изцяло или над неговите права. Съразмерната част от добива от общата вещ се дължи от момента получаването му и давностният срок, в който може да се претендира спрямо съсобственикът, който единствен получава доходи от вещта или над правата си е пет години.
От друга страна, всеки съсобственик има задължението да понася съобразно с частта си и тежестите на общата вещ. Тежестите са например сметките за ток, вода, данъци и пр. Когато някой от съсобствениците не е изпълнил задълженията си в общата вещ, съобразно своята идеална част от нея и останалите съсобствениците са ги покрили за своя сметка, те имат право на иск срещу неизпълнилият задълженията си съсобственик.

Иск по чл.31 ал.2 от ЗС

Според чл. 31, ал. 1 ЗС „всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им”. Ако един или няколко от съсобствениците започнат да използват лично цялата вещ за себе си, другите съсобственици имат право на обезщетение за ползата, от която са лишени, считано от деня на писменото поискване.

Приложното поле на хипотезата на чл. 31, ал. 2 ЗС се отнася до случаите, при които съсобственикът лично си служи с вещта за задоволяване на собствени нужди или нужди на семейството си, както и ако просто е ограничил достъпът на останалите съсобственици до общата вещ, без да я ползва / например сменил е ключове на апартамента, но не живее в него/.

Обезщетение се дължи от деня, в който е направено писменото искане за заплащане на обезщетение . Писмената покана може да бъде отправена по различен начин – с телеграма, писмо или нотариална покана, като за доказване факта на подаване на поканата могат да се ползват всички доказателствени средства, но факта на самата покана следва да бъде установен с писмени доказателства.
Петгодишната погасителна давност за задължението за заплащане на обезщетение започва да тече от момента на отправянето на поканата.

Иск по чл. 33, ал. 2 ЗС

Когато притежавате в съсобственост идеална част от недвижим имот, съсобственикът не може да я продаде на трето лице, преди да предложи на останалите съсобственици да я изкупят при същите условия. Ако не изпълни това изискване, останалите съсобственици имат право да изкупят продадената идеална част, като встъпят на мястото на купувача в продажбеното правоотношение.

Продаващият дела си съсобственик е свободен да избере на кого от другите съсобственици да предложи дела си най-напред.
Условие за предявяване на иска за изкупуване е да не е изтекъл двумесечният преклузивен срок, установен в чл. 33, ал. 2, изр. 2 ЗС, за спазването на който съдът следи служебно.

Иск по чл. 34, ал. 1 ЗС

Чл. 34 ЗС урежда иска за делба на съсобствена вещ. Това право не се погасява по давност. В случай че е невъзможно да поделите имуществото си доброволно е възможно да поискате това да стане чрез съда.

Кантората е специализирана в исковете за делба на съсобствени вещи и имоти.

Предвид изключителната сложност на материята, както и възможността за всякакви злоупотреби с имуществото на клиента, при недобре воден процес, Ви съветваме да наемате само препоръчани и безспорни специалисти в областта на доброволната и съдебна делба.

При казуси с доброволна делба, кантората работи в сътрудничество с архитекти и инженери, носителите на редица международни и национални награди.