Налице са два вида прекратяване на членство в дружество с ограничена отговорност, всеки от които настъпва валидно при различни законови изисквания. Първата законова възможност за прекратяване на членство – изключване на съдружник по чл. 126 ТЗ е в двата си подвида: поради невнасяне на дела чл. 126, ал. 1 ТЗ и поради неизпълняване решение на общо събрание – чл. 126, ал. 3, т. 2 ТЗ. Общото при тази хипотеза е виновно поведение на съдружника, чието членство се прекратява и санкциониране на това поведение от общото събрание на дружеството. Различието между двата подвида е обусловено от външния израз на вината в първия подвид на изключването, когато са налице невнесени дял или вноска, поради което уведомяването на изключения следва по време решението на общото събрание, докато при втория подвид виновното поведение има по-широк и външно необективиран обхват и задължителното уведомление (посочено като предупреждение) предхожда общото събрание. При втория вид – доброволното прекратяване на участие в дружеството с предизвестие по чл. 125, ал. 2 ТЗ прекратяването на членството зависи от волята на самия съдружник и затова решение на о6що събрание на дружеството не се изисква.

Заявено е вписване заличаването на съдружниците И. и Б., поради изключването им, и то по първата алтернатива на чл. 126 ТЗ поради невнасяне на дяловете им с подвида на това основание – без даване допълнителен срок за внасяне на вноските – чл. 126, ал. 1, пр. 1 ТЗ. За да е настъпил този факт, е необходимо решение на общото събрание за изключване, след като е изтекъл срокът за внасяне на вноските и писмено уведомяване на изключените от управителя на дружеството. Срокът за внасяне на дяловите вноски за Б. и И. е бил до 5.IV.1991 г. (определен от ОС на дружеството от 28.I.1991 г.) решение за изключване на Б. е взето на общо събрание на 12.II.1992 г., а за изключване на И. – на общото събрание от 1.II.1993 г. Писменото уведомление на управителя и до двамата е отправено на 4.III.1993 г. С изключването на посочените двама съдружника се освобождават 3 дяла от капитала на дружеството.

Другият вид заявено за вписване прекратяване на членство в дружеството е по чл. 125, ал. 2 – чрез писмено предизвестие на съдружника, направено най-малко три месеца преди прекратяването, по който начин се поддържа заявлението за вписване за две юридически лица и три физически лица – съдружници. Тълкувайки момента на този вид прекратяване на членство съобразно разпоредбите на чл. 126, ал. 2 и 3 ТЗ може да се направи извод, че членството се прекратява автоматично с изтичане на 3 месечния срок на предизвестие, без да е необходимо решение на общото събрание на дружеството за това. За физическите лица А. Й., И. Д. и 3. С. членството е прекратено съответно на 7.VII.1994 г., 1.X.1992 г. и 23.V.1994 г., като са освободени общо 10 дяла от капитала на ООД. За юридическите лица обаче, за да е налице валидно изявление за напускане на дружеството, е необходимо решение на колективните им органи на управление за прекратяване на членството им в капиталовото дружество, тъй като това не може да се решава еднолично от представителя на юридическото лице. Решение за прекратяване членството на И. С. А. гр. П. в дружество „С“ ООД е взето от управителния съвет на асоциацията (която е регистрирана като съдружие по ЗЛС), видно от протокол от 20.III.1992 г., и следователно молбата на ИСА, П. от 11.II.1992 г. за прекратяване на членството й в ООД, подписана само от представителя на сдружението, е санирана. Тъй като колективният орган на управление на БСК, С. не е взел решение за напускането това сдружение търговското дружество „С“ ООД, а дяловият капитал е върнат, с протокол от 21.II.1994 г. общо събрание на ООД изключва съдружника по чл. 126, ал. 3 ТЗ, след отправяне на писмено предупреждение. След прекратяване членството на двете ЮЛ са освободени 20 дяла от капитала.

Следва да се отбележи, че много от писмените доказателства, оформящи прекратяване на членството, са с дата след подаване заявлението за вписване от 29.VII.1993 г., въз основа на което се движи настоящото охранително производство. Прилагайки обаче разпоредбата на чл. 188, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 434 ГПК, съдът счита, че всички факти, настъпили до постановяване на решението от първата инстанция във връзка с обстоятелството, заявено за вписване, следва да се имат предвид от регистриращия съд.

Така оформеното прекратяване на членството в дружеството с ограничена отговорност не е достатъчно, за да се впишат заявените обстоятелства и това е така, защото по делото не са представени доказателства за съдбата на освободените дялове от капитала на дружеството. Вярно е, че размерът на дяловете, с които съдружникът участва в капитала на ООД не е от обстоятелствата, подлежащи на вписване, но при промяна на съдружниците е възможна промяна на капитала на дружеството, за който факт съдът е длъжен да следи. Защото така, както са заявени фактите за вписване – освобождават се общо 33 дяла от капитала на дружеството, а останалите и новите съдружници увеличават дяловете си общо с 39 дяла, което не би могло да бъде валидно настъпило обстоятелство.

При искане за заличаване на съдружник от ООД поради доброволното му напускане по чл. 125, ал. 2 ТЗ са възможни три хипотези на уреждане имуществените последици от прекратеното членство. Или се изплащат дяловете на доброволно напусналите съдружници от имуществото на дружеството, без да се засегне размерът на капитала. ако се окаже, че има възможност за това и тогава се предприема промяна в дружествения договор, или дела на напусналите се заплаща от останалите съдружници по реда на чл.129 ТЗ (така нареченото от практиката „изкупуване на дял“). Третото разрешение при изплащане дела на напусналия съдружник е намаляване капитала на дружеството – чл. 149 ТЗ. При всички случаи обаче на приемане на нов съдружник без увеличаване капитала на дружеството е налице фигурата на прехвърляне на дял по смисъла на чл. 129 ТЗ.

В самото заявление за вписване от 23.VII.1993 г. се сочи, че освободените дялове ще бъдат „разпределени“ между останалите и новоприетите съдружници. Понятието „разпределение“ на дяловете в ООД при приемане на нови съдружници не може да бъде нищо друго освен прехвърляне на дял по смисъла на чл. 129 ТЗ, Следователно по делото липсват договорите с нотариално заверени подписи на двамата нови съдружници Д. Г. и И. Г. (за вписването на които също има искане) за закупуване на общо 6 дяла от освободените дялове от капитала на процесното ООД. Освен това с решение от 12.II.1992 г. общото събрание на дружеството е приело, че съдружникът събирателно дружество „А“ изкупува 20 дяла след прекратяване членството на БСК, С. с 15 дяла и на ИСА с 5 дяла, т. е. налице е прехвърляне дяловете от двете юридически лица на събирателното дружество, което също трябва да бъде оформено по реда на чл. 129 ТЗ. По делото не е установен и начинът на увеличаване дяловете на съдружниците С. – със 7 дяла, В. В. – с 1 дял и на СД „А“ с още 5 дяла (отделно от споменатите 20 нови дяла.)

Всички посочени недостатъци в доказването на валидното настъпване на заявените за вписване обстоятелства налагат извода, че първоинстанционният съд правилно е отказал вписването и че решението, което се обжалва, следва да се остави в сила. Не е възможно частично вписване на заявените обстоятелства, след като за нито един от освободените или придобити дялове няма надлежно доказателство за придобиването им.