Обезщетение за вреди от незаконосъобразно обвинение може да получите по реда на чл.2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Ответник по делото е Прокуратурата на Република България, като вредите ще бъдат заплатени от бюджета на Прокуратурата.

Делата за обезщетение за вреди от незаконосъобразно обвинение се разглеждат от гражданския съд. Прокуратурата на Република България има срок за отговор. Другите участници в наказателното производство срещу Вас, като например МВР, съдилищата, ДАНС или др., не могат да бъдат ответници. Прокуратурата е процесуалният субституент на държавата при реализиране отговорността по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Правото на иск срещу Прокуратурата, следва да се разграничава от правото на иск, във връзка с съдебен процес, продължил извън разумните срокове.

При престъпленията от общ характер, фигурата на обвиняемия възниква с неговото привличане като обвиняем в досъдебното производство. Това става с постановление, което е издадено от разследващия орган, под надзора и с разрешение на наблюдаващия прокурор.

Може образуваното досъдебно производство да бъде прекратено от наблюдаващия прокурор и съответно – повдигнатото обвинение да бъде изцяло оттеглено, защото деянието не е извършено от лицето или извършеното деяние не е престъпление. Досъдебното производство се прекратява и обвинението се оттегля също когато  наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност, давността е изтекла, до внасянето на обвинителен акт в съда или деецът е амнистиран.

Може повдигнатото обвинение, съответно внесеният обвинителен акт да не издържа в съда, който с присъда да обяви подсъдимия за невиновен и да го оправдава.

При разгледаните хипотези, обвиненото лицето има законовото право да предяви иск срещу Прокуратурата на Република България за парично обезщетение на вредите, които са му причинени вследствие на незаконосъобразно повдигнатото и поддържано обвинение от страна на държавното обвинение, в лицето на прокуратурата. Следва да се обърне внимание, че прокурорите имат имунитет, предвид на което искове срещу конкретен прокурор ще бъдат отхвърлени като неоснователни. Отговорността на прокурор може да бъде реализирана по друг ред.   

В гражданското дело се претендират обезщетяване на всички причинени на увреденото лице имуществени и неимуществени вреди, които са „пряка и непосредствена последица“ от повдигнатото и поддържано обвинение от Прокуратурата срещу него, което впоследствие е отпаднало (прекратяване на досъдебното производство или  влязла в сила оправдателна присъда от съда) – аргумент от чл.4, ал.1 ЗОДОВ.

Съдебния иск се предявяват пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увреденото лице.

Съобразно правилото на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите размерът на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта като понятие няма абстрактен характер, а следва да бъдат съобразени редица обстоятелства и факти при определяне размера на обезщетението. Следва да се вземе предвид възрастта, интензитета на страданието на ищеца, периодът от време  за водено досъдебно и съдебно производство, през което време той е търпял негативни преживявания, взетата мярка за неотклонение и други мерки за процесуална принуда, всички процесуално-следствени действия, с участие на лицето,  тежестта на повдигнатото обвинение – за извършване на престъпление, за което законът предвижда наказание лишаване от свобода в законовите предели, дали престъплението е тежко  по смисъла на чл. 93, т.7 от НК, чистото му съдебно минало, все обстоятелства, които следва да бъдат съобразени от съда.

Държавата отговаря и за вредите, причинени вследствие на мярка задържане под стража и домашен арест, когато тя е била отменена (т. 1 на чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ).

Следователно предпоставките за уважаването на иска са:

  • ищецът да е бил обвинен в извършването на престъпление, като за това е било образувано наказателно производство срещу него;
  • ищецът да е бил оправдан;
  • ищецът да е претърпял вреди от образуваното срещу него наказателно производство;
  • ответникът да не му е заплатил обезщетение.

Важно е да се определи точно размера на вредите, защото при частично отхвърляне на иска, разноските биват присъждани пропорционално на уважената част, като страната дължи разноски на Прокуратурата, съобразно отхвърлената част от иска – аргумент от чл.10, ал.4 от ЗОДОВ.

При образуване на делото е нужно да направите всички относими и допустими доказателствени искания, като следва да изложите точно и ясно искането. Ако не направите това достатъчно прецизно, то губите тази възможност, което може да доведе до загуба на делото.

Тази публикация е юридически труд, като не дава заявка за изчерпване на материята, за повече информация и консултация, Моля да ни потърсите за лична среща.                                                                              

Автор на статията:

Адвокат А. Димитрова