Изберете Страница
Застрахователното правоотношение се характеризира с две съществени задължения :
Застраховането бива два вида :
Страни по договора за застраховка са застрахован и застраховател. За застрахованият няма специални изисквания, докато за застрахователя има. Застрахователната дейност следва да се извършва само от АД или от кооперации.
Договорът за застраховка е формален, законът изисква писмена форма, която е за действителност. Формата е спазена ако е издадена застрахователна полица, като същата се счита за спазена и ако е вписано приетото предложение в търговските книги на застрахователите.
Застрахователят изплаща застрахователно обезщетение, при настъпване на застрахователно събитие, което е в периода на застрахователното покритие. Периода и застрахователното покритие се уговарят в застрахователната полица.
Важно е да се отбележи, че застрахователната сума, при имуществените застраховки трябва да е точно определена, в противен случай ще сме изправени пред проблемът за надзастраховане и подзастраховане. Ако сме надзастраховали имуществото, то сме заплатили по-висока застрахователна премия, но застрахователя има право да изплати по-ниско застрахователно обезщетение, като констатира надзастраховане.
Следва внимателно да се уговори срокът на застрахователното покритие, тъй като това е периодът от време, в който ако настъпи събитието, застрахователят ще плати обезщетението или сумата. Началния момент се уговаря в застрахователния договор (полицата).
Задълженията на застрахования са да плаща застрахователната премия. Може да се заплаща еднократно и периодично, в зависимост какво е договорено в застрахователната полица. При неплащане на застрахователната премия, застраховатлят може да отправи писмено предложение, като имате 15 дневен срок за плащане, а ако не заплатите в срок, то застрахователят има право да:
Друго задължение на застрахования е да обяви всички съществени обстоятелства, които са от значение за определяне на риска и които са известни на застрахования. Попълва се въпросник. Ако умишлено се укрие информация, която е съществена за настъпване на застрахователния риск, то застрахователят има право да развали договора за застраховка и да задържи платените премии. Ако по небрежност се укрие обстоятелство, то застрахователят има право да увеличи премията или да намали дължимото застрахователно обезщетение, при вече настъпил застрахователен риск.
Друго задължение на застрахователя е при нови обстоятелства, които са от значение за оценяване на риска, съобщи на застрахователя. Когато настъпи застрахователното събитие, застрахования е длъжен да уведоми застрахователя. В съдебната практика е прието, че незабавно е от 24 часа до 3 дни.
Задълженията на застрахователя са на първо място да заплати застрахователното обезщетение, при настъпване на застрахователно събитие, в срока на застрахователната полица. Това задължение отпада ако събитието е причинено умишлено от застрахования или от третото ползващо се лице. Застрахователното обезщетение може да бъде намалено, ако е налице съпричиняване на вредоносния резултат.
Различаваме два вида застраховки – имуществени и лични. Особен вид имуществена застраховка е застраховката „гражданска отговорност“. Личните застраховки могат да са два вида, като се различава покрития риск и благото: при застраховка „живот“ ® благото е живота; при застраховка „злополука“ благото е здравето, като в практиката има и хибриден вид.
Давността на всичките права и на застрахования и на застрахователя се погасяват в давностен срок – 3 години, като изключение правят само застраховките „Гражданска отговорност“, където давностния срок е 5 години.
Тази публикация е юридически труд, като не дава заявка за изчерпване на материята, за повече информация и консултация, Моля да ни потърсите за лична среща.
Автор на статията:
Адвокат М. Иванов