Производство за определяне на общо наказание или групиране на наказанията - Кумулация

Съгласно чл.39, ал.1 от Нказателно процесуалния кодекс – когато трябва даdownload - Определяне на общо наказание или групиране на наказанията - Кумулация се определя общо наказание за няколко престъпления, за които има влезли в сила присъди, постановени от различни съдилища, компетентен е съдът, който е постановил присъдата, която последна е влязла в сила.

При кумулацията съдът може да се произнесе с първоинстанционната присъда по висящо наказателно дело или със споразумение, съгласувано от страните по реда на чл.381, ал.8 от НПК.

Лицата които могат да инициират дело за кумулация са прокуратурата по реда на чл.25 ал.1 от НК вр. с чл.23 ал.1 от НК (внася предложение) или осъденото лице (внася молба за кумулация).

Разпоредбата на чл. 23 и сл. от Наказателния кодекс регламентират определяне на общо наказание за няколко престъпления, извършени при идеална съвкупност или при реална съвкупност.

Идеална съвкупност имаме когато с едно деяние са извършени няколко престъпления, като в тази хипотеза съдът определя наказание за всяко от престъпленията, но ще наложи най-тежкото. Това е принципът на кумулцията.

Реална съвкупност имаме когато едно лице е извършило няколко отделни престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, като в тази хипотеза съдът ще определи наказание за всяко от престъпленията, но ще наложи най-тежкото от тях. Съгласно чл. 24 от Наказателния кодекс ако наказанията са от един и същ вид, съдът може да увеличи определеното общо най-тежко наказание най-много с една втора, но така увеличеното наказание не може да надминава сбора от отделните наказания, нито максималния размер, предвиден за съответния вид наказание. Следва да се обърне внимание на съдебната практика на Върховния Касационен съд “ВКС”, където съдът е отхвърлил искането за увеличение на наказанието, а именно  Решение № 121 от 10.03.2010 г. на ВКС – “Не във всички случаи на реална съвкупност се прилага чл. 24 НК, а само тогава, когато наложеното наказание е несъответно на съвкупността от престъпни посегателства и не могат да бъдат постигнати целите на наказанието в личен и обществен план, с изтърпяване на по-тежкото наказание при условията на чл. 23, ал. 1 НК.”

Когато наказанията са различни по вид и някое от тях е глоба или конфискация, съдът може да го присъедини изцяло или отчасти към най-тежкото наказание.

Кумулация може да бъде извършена, когато отделните наказания са наложени с една присъда (аргумент от чл.23 ал.1 от НК) или с отделни присъди (аргимент от чл.25 ал.1 от НК). Тук е мястото да разгледаме и двете хипотези:

  • Кумулация на присъди – при нови осъждания на лицето, след влизане в сила на съдебният акт за групиране на наказанията възниква основание за нова кумулация.

Съгласно чл. 24 от НК при кумулацията се налага най-тежкото наказание, чиито размер може да бъде увеличен най-много с една втора, без обаче да надвишава сбора на отделните наказания, максималния размер, предвиден за съответния вид наказание. Според практиката на Върховния Касационен съд (Решение № 25 от 1.02.2018 г. на ВКС), “за да бъде увеличено наказанието на посоченото основание, е необходимо да се направи извод, че най-тежкото наказание, определено на основание чл. 23 от НК или чл. 25, вр. чл. 23 от НК, няма да способства за постигане целите по чл. 36 от НК”, а според Решение № 56 от 5.02.2009 г. на ВКСРешение за приложение на разпоредбата на чл. 24 от НК, съдът следва да направи едва след групирането на наказанията и то, ако намери наличие на основания за това, а не задължително.”

Когато наказанията са различни по вид и някое от тях е глоба или конфискация, съдът може да го присъедини изцяло или отчасти към най-тежкото наказание чл.23 ал.3 от НК

  • Кумулация на наказания – съдът определя наказание за всяко престъпление отделно и налага най-тежкото от тях по вид и размер наказание за всяка от групите. Принципът е че по-тежкото наказание ще поглъща по-лекото такова (аргумент от чл.23 ал.1 от НК). Следва да се обърне внимание, че тук има изключения, а именно, че не се поглъщат наказанията обществено порицание,
Лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6, 7 и 9 от НК, глобата и конфискацията, а те се  присъединяват към определеното най-тежко наказание. При наказание лишаване от еднакви права се налага онова от тях, което е за най-дълъг срок. (аргумент от чл.23 ал.2 от НК).

Има случаи при които не се извършва групиране на наказанията:

Случаи в кито не се извършва групиране на наказанията:

  • за престъпления, извършени преди внасянето на обвинителния акт, но невключени в него (чл.26 ал.6 от НК);
  • за престъпления, извършени след внасянето на обвинителния акт за тях в съда;
  • за престъпление против личността на различни граждани;
  • продължавано престъпление по чл.26 от НК и ;
  • за престъпления, извършени в условията на повторност по чл.28 от НК;
  • за престъпления , извършени в условията на опасен рецидив по чл.29 от НК;

Практиката на Върховният Касационен съд, която е задължителна, регламентира, че ако едно лице извърши няколко отделни престъпления в условията на реална съвкупност и опасен рецидив, при определяне на общото наказание следва да се спазва принципът за най-благоприятното съчетание за осъдения. Групират се наказанията извършени в условията на реална съвкупност преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях. Наказанието за деяние извършено в условията на опасен рецидив се търпи отделно. При опасен рецидив наказанието може да бъде увеличено, съгласно чл. 24 от НК.

Съгласно чл.39, ал.1 от Нказателно процесуалния кодекс – когато трябва да се определя общо наказание за няколко престъпления, за които има влезли в сила присъди, постановени от различни съдилища, компетентен е съдът, който е постановил присъдата, която последна е влязла в сила.

Обжалването се извършва в законоустановените срокове, пред по-горния съд. Когато кумулирането е направено с присъда жалбата и протестът се подават в петнадесетдневен срок от обявяването на присъдата ( аргумент от чл. 319 от НПК). Когато групирането е извършено с определение съгласно чл.306, ал.3 от НПК определенията по чл. 306, ал. 1, т. 1 – 3 НПК се проверяват по реда на глава двадесет и първа от НПК (ВЪЗЗИВНО ПРОИЗВОДСТВО), като се прилага срокът по чл. 319 от НПК;

По отношение на завишаването на наказанието с ½, на основание чл. 24 от НК, следва да се има в предвид, че според практиката на ВКС –Решение № 192 от 17.04.2013 г. на ВКС “Прилагането на разпоредбата на чл. 24 от НК и увеличаване на общото наказание, определено по отделните осъждания на дееца, е предвидено в закона като право на решаващия съд. За приложението на чл. 24 от НК не се изисква нарочно искане от прокурора, поради което съдът не е обвързан от неговата процесуална позиция.” При разрешаването на въпроса за необходимостта от приложение на чл. 24 от НК, съдът следва да преценява цялостната престъпна дейност на привлеченото към наказателна отговорност лице и личната му обществена опасност в този контекст, обществената опасност и броя на включените в съвкупността деяния, тяхната последователност, времето, начина, подбудите и мотивите за извършването им, вида /евентуално стойността/ на засегнатите обекти и настъпилите общественоопасни последици.

Тази публикация е юридически труд, като не дава заявка за изчерпване на материята, за повече информация и консултация, Моля да ни потърсите за лична среща.

Автор на статията:

Адвокат Иван Цветков

0
Брой посетители прочели статията
ОЦЕНКА НА СТАТИЯТА
4.5/5