Шофиране на МПС след употреба на алкохол
Законът е поставил ясно
Съдържание:
- Шофирането след употреба на алкохол
- Управлението на МПС след консумация на алкохол – винаги ли е престъпление?
- Значение на концентрацията на алкохол в кръвта
- Начини за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта
- Защо е важна кръвната проба?
- Отказът от проба
- Необходимо ли е да са настъпили вреди или ПТП в резултат на шофиране след употреба на алкохол с концентрация над 1,2 на хиляда?
- Разликите при шофиране след употреба на алкохол и след употреба на наркотични вещества
- Как се установява концентрацията на алкохол при шофиране след употреба на алкохол
- Управлението на МПС след консумация на алкохол винаги ли е престъпление?
Оказва се, че не винаги е престъпление управлението на МПС след консумация на алкохол. От значение са различните нива на алкохолно съдържание в издишания въздух/в кръвта, които водят до ангажирането на различен вид отговорност за тестваното лице. Когато тези нива са под 0.5 промила, шофирането след консумация на алкохолни напитки не е престъпление или административно нарушение. Ако дрегерът или кръвната проба е под тази стойност /между 0.5 и 1.2/, то шофирането след употреба на алкохол е административно нарушение по чл.174, ал.1 и ал.2 от ЗДвП и за него се носи само административно-наказателна отговорност. Това важи само в случай, че в резултат от деянието не са настъпили други вреди. Наказателната отговорност по чл.343б от НК възниква, ако концентрацията на алкохол е над 1.2 промила и тогава деянието представлява престъпление, за което е предвидено наказание „лишаване от свобода“ от 1 до 3 години и глоба от 500 до 1200 лева.
В случай на ПТП консумирането на алкохол преди шофиране има значение и като отделен квалифициращ признак. Това означава, че ако едно лице е причинило ПТП, в резултат на което са настъпили сериозни вреди и се установи, че е шофирало в пияно/нетрезво състояние, тогава се предвижда по-тежко наказание отколкото в общия случай. Но признакът „пияно състояние“ е скрепен с различен количествен критерий и се установява по различен начин.
Управлението на МПС след употреба на наркотични вещества е винаги престъпление, независимо от концентрацията им.
Значение на концентрацията на алкохол в кръвта
Съдебната практика е утвърдила възприемането на квалифициращия признак „пияно състояние” (или “нетрезво състояние”) при наличие на над 0,5 промила алкохол в кръвта на водача на МПС. За престъпление обаче е обявено управление на МПС, само ако е установена концентрация над 1,2 промила алкохол в кръвта на водача на МПС по надлежния ред – Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Нарушаването на забраната по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДП в частта „да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда“, ангажира само административната отговорност на дееца. Но с тази уговорка, че не е нарушено конкретно правило за движение и не е настъпило ПТП.
Ако обаче бъде констатирано, че концентрацията на алкохол в кръвта надхвърля 1.2 промила и следва да се носи наказателна отговорност, то за размера на наказанието има значение и с колко е надхвърлен този критерий в конкретния случай. Това може да бъде преценено от съда като отегчаващо вината обстоятелство, ако стойностите са много по-високи от 1.2.
В случай на предходно осъждане по чл. 343б от НК границата на наказателната отговорност е занижена до 0.5 промила, т.е. ако едно лице вече е било санкционирано с присъда за шофиране с концентрация на алкохол в кръвта на водача над 1,2 промила и след това отново управлява МПС след употреба на алкохол с концентрация над 0,5 промила, за това по принцип административно нарушение той следва да понесе наказателна отговорност по чл.343б, ал.2 от НК.
Начини за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта
В случай, че управлението на МПС след употреба на алкохол е престъпление, то нормата на чл.343б, ал.1 от НК изисква концентрацията на алкохол над 1,2 на хиляда да е установена по „надлежен ред“.
Наредба №30 от 27.06.2001 г. е нормативният акт, който урежда чрез специални правила реда за установяване на употребата на алкохол или на друго упойващо вещество от водачите на МПС, предвиден в обективната страна от състава на престъплението по чл. 343б, ал.1 от НК, който следва да бъде спазен, за да се приеме, че величината на инкриминираното количество етилов алкохол в кръвта на водача на МПС е законосъобразно установена.
Тъй като законът въвежда лимитативно изброени хипотези, позволяващи установяване „по надлежен ред” на алкохолна концентрация чрез показания на техническо средство и всяка извън тях поради това, че не е предвидена в него, то той не представлява изискуемия от чл.343б от НК „надлежен ред“. Т.е. доказването на обстоятелството, че е налице шофиране след употреба на алкохол с концентрация – над 1,2 на хиляда може да стане само по реда, описан в Наредба № 30 от 27.06.2001 г.
Не е допустимо органите на досъдебното производство и на съда да тълкуват разширително законовата норма, тъй като тя е създадена с цел гарантиране на правов ред. Всяко несъответствие между действията на лицата, осъществяващи проверката, както и Наредбата нарушава Вашите права и могат да се поставят под съмнение резултатите от нея.
Необходимо е да се спазват редица условия при провеждане на изследването, осигуряващи годността на пробата и достоверността на резултата. От съществено значение е кога и по какъв начин е взета пробата, каква е температурата на въздуха и т.н.
Защо е важна кръвната проба
Наличието на алкохол в кръвта на дееца-водач на МПС над 1,2 промила – на престъплението по чл. 343б, ал.1 от НК се установява по два алтернативни, но равнопоставени начини – с техническо средство /дрегер/ и/или чрез медицински и лабораторни изследвания, спазването на които изпълва с нужното съдържание законовата разпоредба „по надлежния ред”.
Установяването на употреба на алкохол с техническо средство може да бъде оборено с даване на кръвна проба, която също да се изследва по реда на наредбата, като доказаният отказ от вземане на такава затвърждава установеното с техническото средство, ако то е валидно. Ако оспорите резултатът от техническото средство и се подложите на медицинско изследване за установяване на наличието на алкохол в кръвта, компетентните органи са длъжни да приемат резултата от кръвната проба, без да се вземат предвид показателите на техническото средство
Концентрацията на алкохол в кръвта на дееца съобразно съдебната практика трябва да е установена в момента, в който деецът е управлявал МПС.
Отказът от проба
Ако ви спрат за проверка и откажете да бъдете тествани за алкохол ще Ви бъде съставен акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление. Отказът на водач да му бъде взета кръвна проба по наредбата е факт, подлежащ на установяване с допустимите от НПК средства.
Необходимо ли е да са настъпили вреди или ПТП в резултат на шофиране след употреба на алкохол с концентрация над 1,2 на хиляда
Престъплението по чл.343б, ал.1 НК е формално, на просто извършване, без да е необходимо настъпването на вредоносен резултат.
Не е необходимо да има настъпило ПТП или да се установява отделно създадена опасност за безопасността на участниците в движението. Законодателят е преценил, че самото шофиране след употреба на алкохол с концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда, винаги създава такава опасност.
Разликите при шофиране след употреба на алкохол и след употреба на наркотични вещества
По начало употребата на алкохол е разрешена, но що се отнася до управление на превозно средство след употреба на алкохол, законът е поставил изискване алкохолната концентрация в кръвта на водача да не надхвърля 0,5 на хиляда. Различно е, когато лицето е употребило наркотични вещества или техни аналози, което по начало е забранено от закона.
От една страна управляването на МПС е забранено в „пияно състояние”, но от друга страна – и особеното състояние, в което се намира водачът „след употреба на наркотични вещества или техни аналози” е също толкова опасно и по-сериозно наказуемо. И това – без да е необходимо изследване на причинно-следствената му връзка с допуснатите нарушения на правилата за движение, довели до ПТП със съответния престъпен резултат.
За разлика от чл.343б, ал.1 НК, където елемент от състава на престъплението е алкохолната концентрация, надвишаваща 1,2 на хиляда, да е установена по „надлежния ред”, то за съставомерността на чл. 343б, ал. 3 НК, такова изискване липсва.
Как се установява концентрацията на алкохол при шофиране след употреба на алкохол
В начина за установяване също има разлика. Докато установяването на алкохолна концентрация в кръвта на водача на МПС се извършва само по „надлежния ред“, т.е. чрез лабораторно химическо изследване на кръвта или показанията на техническо средство (които се приемат само ако липсва и/или е отказана кръвна проба), въвеждането на каквато и да е друга хипотеза [извън посочените в Наредба № 1 от 19 юли 2017 г.] ще представлява недопустимо разширено тълкуване на закона.
За разлика от състава по чл.343б, ал.1 НК (шофиране в пияно/нетрезво състояние с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда), то този по чл.343б, ал.3 НК (шофиране след употреба на наркотици) не предвижда като елемент от обективната страна на изпълнителното деяние установяване на наркотичната злоупотреба по „надлежен ред“.
Автор: Адв. Н. Симова