Обжалване на действия на частен съдебен изпълнител ( ЧСИ )

Pроцедурата е регламентирана от:

  • ГРАЖДАНСКИ1 300x171 - Обжалване на действия на Частен съдебен изпълнител ( ЧСИ ) ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС(ГПК) чл. 404 – чл. 434, чл. 435 – чл. 438 ЗАКОН за съдебната власт (ЗСВ)
  • ЗАКОН за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ)
  • ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т.д. №2/2013 г., ОСГТК, докладчик съдията Борислав Белазелков
  • ТАРИФА за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК)
  • ТАРИФА за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители
  • ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 от 9.07.2019 г. на ВКС по т.д. №1/2017 г., ОСГТК

Целта на процедурата е да изясни изискванията и реда за защита, когато са нарушени процесуалните изисквания за законосъобразност на изпълнителния процес.

Какво означава понятието изпълнителен процес

Незаконосъобразното развитие на гражданските правоотношения се проявява в три форми: правен спор, неизпълнение на изискуемо задължение и извършване на действия за възпрепятстване защитата на субективното право. Според вида гражданският процес предлага три основни способа за защита-санкция:

  • исков процес
  • изпълнителен процес
  • обезпечителен процес

В случай на неизпълнение на изискуеми задължения (неудовлетворяване на изискуеми притезателни субективни права) липсва съвпадане между дължимото и действително осъщественото поведение, в резултат на което правоимащия е лишен от благото, на което има право.

Целта на изпълнителният процес е да достави на правоимащия дължимото благо по повод дължимо и липсващо доброволно изпълнение чрез доставяне на дължимата престация посредством принуда, осъществена спрямо длъжника по предвидения в закона ред. Изпълнителният процес по принцип е предназначен да осъществява само, но затова пък всички частноправни притезателни субективни права, като има някои изключения, например: за притезания на държавата – публичноправни могат да се осъществяват по реда на ГПК (чл. 458 от ГПК), за частноправни притезания срещу държавата (чл. 519 от ГПК), за трудови задължения с личен характер и др.

Различаваме пряко и косвено принудително изпълнение с оглед на това дали изпълнителният орган доставя дължимото на кредитора вместо длъжника. Пряко принудително изпълнение има при изпълнение на парични задължения (чл. 442 и сл. от ГПК), задължения за предаване на вещи (чл. 521 и сл. от ГПК) и при изпълнение на заместими действия (чл. 526 от ГПК). Косвено е принудителното изпълнение на незаместими задължения (чл. 527 и сл. от ГПК).

Изпълнителният процес е съвкупност от изпълнителни способи, които са предопределени от предмета на неудовлетвореното притезание. Те са за:

а. парични притезания – принудително изпълнение върху движима вещи, върху недвижим имот и върху вземане на длъжника;

б. непарични притезания – принудително изпълнение за предаване на движима вещ или недвижим имот; принудително изпълнение за лично заместимо действие или незаместимо действие, респ. бездействие на длъжника изпълнение на задължение за предаване на дете.

Какви са условията за допустимост на изпълнителния процес?

  • Наличието на право на принудително изпълнение
  • Изпълняемо право
  • Изпълнителен лист (Забележка: за случаите, когато изпълнителен процес може да започне направо въз основа на изпълнително основание, виж съответната процедура!)

Правото на принудително изпълнение е публично субективно право, състоящо се в признатата и гарантирана възможност на лицето, което съответното изпълнително основание посочва като кредитор да изисква от изпълнителния орган предприемане на действията, включени в съответния изпълнителен способ.

Изпълняемото право е ликвидно и изискуемо гражданско субективно право.

        Изпълнителният лист представлява акт, издаден от съда по нормативно определен ред след проверка на съществуването на правото на принудително изпълнение. Той удостоверява правото на принудително изпълнение пред съответния изпълнителен орган и разрешава то да бъде упражнено.

Кои са субектите на изпълнителния процес

  1. Оганите на изпълнителния процес:

а. изпълнителен – съдебните изпълнители (държавни и частни);

б. контролен – съдът.

  1. Страните на изпълнителния процес:

а. взискател;

б. длъжник по изпълнението.

Забележка: Изпълнителните дела се разпределят между съдебните изпълнители по реда на чл.2, ал.4 от ЗЧСИ, чл.264 от ЗСВ и чл.427 от ГПК (местна компетентност).

Активната и пасивната легитимация на страните в изпълнителния процес се определя от изпълнителния лист, но с  някои изключения, посочени в чл.429 от ГПК.

Какви са общите правила на изпълнителния процес

Изпълнителният процес започва по молба на заинтересованата страна на основание представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение. В молбата си взискателят посочва един или няколко начина на изпълнението (само ако се налага за удовлетворяване вземането му), също така и в течение на производството. Редовността на молбата за започване на изпълнението се проверява по реда на чл.129 от ГПК. Взискателят може да поиска от съдебния изпълнител да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки и да изисква преписи от документи (чл.426 от ГПК). Съдебният изпълнител е длъжен да покани длъжника да изпълни доброволно задължението си в двуседмичен срок. Ако пристъпва към изпълнение въз основа на заповед за изпълнение, съдебният изпълнител кани длъжника с връчването й. Когато заповедта е била връчена на длъжника, не се дава нов срок за доброволното й изпълнение, но вместо покана за доброволно изпълнение се изпраща съобщение за образуваното изпълнително дело и копие от изпълнителния лист. Поканата съдържа името и адреса на взискателя и предупреждение към длъжника, че ако в дадения му срок не изпълни задължението си, ще се пристъпи към принудително изпълнение. В нея се съобщават наложените запори и възбрани, като се прилага и копие от подлежащия на изпълнение акт. При смърт на длъжника, след като е получил поканата за доброволно изпълнение, но преди да са извършени други изпълнителни действия, съдебният изпълнител изпраща на наследниците нова покана за доброволно изпълнение, преди да продължи действията си. Когато съдебният изпълнител преминава от един начин на изпълнение към друг, изпраща на длъжника съобщения за наложения запор и възбрана (чл.428 от ГПК). Процесуалната правоспособност е абсолютна процесуална предпоставка за възникването на правото на иск. Исково производство, при което посоченият в исковата молба ответник е починал преди предявяването на иска, е недопустимо и подлежи на прекратяване, поради начална липса на правоспособна страна, с която да се учреди валидно процесуално правоотношение (ТР №1 от 9.07.2019 г., ОСГТК). Съдебният изпълнител, ако това е необходимо за изпълнението, може да нареди да се отворят сгради на длъжника и да претърсва неговите вещи, жилище и други помещения. Държавните учреждения, общините, организациите и гражданите са длъжни да оказват съдействие на съдебния изпълнител, както и при поискване полицейските органи, в случай на възпрепятстване изпълнението на неговите функции. Съдебният изпълнител има право на достъп до информация в съдебните и административните служби. Той може да прави справки и да получава сведения за длъжника, както и да иска копия и извлечения от документи като за това, както и за вписване на обезпечителни мерки по изпълнителното производство, се дължи съответната такса, която се заплаща от взискателя и е за сметка на длъжника. В случаите, когато личното присъствие на длъжника е необходимо и той не се явява, въпреки че е получил призовка, съдебният изпълнител може да нареди на полицейските органи неговото довеждане (чл.431 от ГПК). За всяко предприето и извършено от него действие съдебният изпълнител съставя протокол, в който посочва деня и мястото на извършването му, направените от страните искания и заявления, събраната сума и направените разноски по изпълнението (чл.434 от ГПК).

Спиране на изпълнителния процес – това е временно преустановяване на извършване на изпълнителни действия при запазване валидността на извършените до този момент такива и запазване на възможността изпълнението да продължи при отпадане на основанието за спирането му. Основанията за спиране на изпълнителния процес са посочени в чл.432 от ГПК.

Прекратяването на изпълнителния процес е окончателно преустановяване на изпълнителните действия и обезсилване (с обратна сила) на вече извършените такива. Основанията за прекратяване на изпълнителния процес са посочени в чл.433 от ГПК.

Завършването на изпълнителния процес е приключване на изпълнението поради предприемане на крайното действие на производството, с което принудително се удовлетворява взискателя. Така извършените изпълнителни действия са основанието, на което взискателя придобива полученото по реда на принудителното изпълнение удовлетворяване на своето изпълняемо право. Изпълнителното производство се приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК (чл.330, ал.1, б. „д“ от ГПК, отм.), започва да тече нова погасителна давност за вземането от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие (т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т.д. №2/2013 г., ОСГТК, докладчик съдията Борислав Белазелков).

Разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл.433 от ГПК, с изкл. на случаите поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя, или бъдат отменени от съда. Когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя, се събират от длъжника (чл.79 от ГПК).

Прекратяването и приключването на производството не засяга правата, които трети лица са придобили преди това въз основа на изпълнителните действия, както и редовността на извършеното от третото задължено лице плащане на съдебния изпълнител (чл.433, ал.5 от ГПК)

Обжалване на действия на съдебния изпълнител

 

Изискванията за законосъобразност на изпълнителния процес са два вида:

  1. Материално-правни – съществуване на изпълняемото право и принадлежност на имуществото, обект на принудително изпълнение при изпълнение на парични притезания към патримониума на длъжника.
  2. Процесуални – наличие на изпълнително основание и изпълнителен лист, законосъобразно осъществяване на процесуалните правомощия на съдебния изпълнител.

При нарушаване на материално-правните изисквания за законосъобразност на изпълнителния процес възниква спор за гражданско право, който се разрешава по исков ред (чл. 439 и сл. от ГПК), а в случай на нарушаване на процесуалните изисквания  – спор от процесуално естество, като редът за решаването му е чрез обжалване на действията на съдебния изпълнител.

Съгласно чл.435 от ГПК подлежащите на обжалване действия, респ. актове на съдебния изпълнител са различни, според търсещия защита:

  1. Взискателят може да обжалва:

                              а) отказа на съдебния изпълнител да образува изпълнително дело или да извърши искано изпълнително действие;

                            б) спирането;

                            в) прекратяването на принудителното изпълнение;

                            г)  приключването на изпълнението;

             д) постановлението за възлагане – само на основание че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена и то при условие, че взискателят е участвал като наддавач;

             е) отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК;

  1. Длъжникът може да обжалва:

       а) постановлението за глоба и оправомощаване по чл.526 и чл.527 от ГПК;

                            б) насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо;

                            в) отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението;

             г) постановлението за разноските;

             д) постановлението за възлагане – само на основание, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена;

      е) отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК;

      ж) определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл.470, както и в случаите по чл.486, ал.2 от ГПК;

  1. Трето лице може да обжалва:

             а) постановлението за възлагане – само поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена и то, ако лицето е внесло задатък до последния ден на проданта;

             б) действията на съдебния изпълнител – само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването (ако се отнася за движима вещ) се намират във владение на това лице. Жалбата не се уважава, ако се установи, че вещта е била собствена на длъжника при налагане на запора или възбраната. (Забележка: въвод във владение на недвижим имот може да се обжалва само от третото лице, което е било във владение на имота преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява. Ако пропусне срока за обжалване, третото лице може да предяви владелчески иск).

      Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението в двуседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи – от деня на съобщението. За третите лица срокът започва да тече от узнаване на действието.

      Жалбата трябва да съдържа:

  1. името и адреса на страната, която я подава;
  2. означение на обжалваното действие/акт;
  3. указание в какво се състои порочността на действието/акта;
  4. в какво се състои искането;
  5. новооткритите и новонастъпилите факти, които жалбоподателят иска да се вземат предвид при решаването на делото и точно посочване на причините, които са му попречили да посочи новооткритите факти;
  6. новите доказателства, които жалбоподателят иска да се съберат при разглеждане на делото и излагане на причините, които са му попречили да ги посочи или представи;
  7. подпис на жалбоподателя.

Към жалбата се прилагат:

  1. преписи от нея и приложенията й според броя на лицата, участващи в делото като насрещна страна;
  2. пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник;
  3. новите писмени доказателства, посочени в жалбата;
  4. документ за внесена такса.

       Ако жалбата не отговаря на изискванията на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК, на страната се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности. Жалбата се връща, когато е подадена след изтичането на срока за обжалване, и не се отстранят в срок допуснатите нередовности.

Разпореждането за връщане може да се обжалва с частна жалба.

В тридневен срок, считано от получаване на жалбата, съдебният изпълнител изпраща за връчване препис на другата страна, а когато жалбата е подадена от трето лице, преписи от нея се връчват на длъжника и на страната, по молба на която е образувано изпълнителното дело.

Страната, която е получила препис от жалбата, може в тридневен срок да подаде писмени възражения. След изтичането на този срок съдебният изпълнител изпраща на окръжния съд жалбата заедно с възраженията, ако има такива, и копие от изпълнителното дело, като излага мотиви по обжалваните действия.

Подаването на жалбата не спира действията по изпълнението, но съдът може да постанови спирането. В този случай съдът незабавно изпраща на съдебния изпълнител препис от определението за спиране.

Жалбите, подадени от страните, се разглеждат в закрито заседание, освен когато трябва да се изслушат свидетели или вещи лица.

Жалбите, подадени от трети лица, се разглеждат в открито заседание с призоваване на жалбоподателя, длъжника и взискателя, по молба на който е образувано изпълнителното дело.

Съдът разглежда жалбата въз основа на данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства и обявява решението с мотивите си най-късно в едномесечен срок от постъпване на жалбата в съда. Решението не подлежи на обжалване (чл. 437 и сл. от ГПК).

Точното определяне, начисляване и събиране на дължимите такси за отделните изпълнителни действия, съобразно Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, е задължение на частния съдебен изпълнител. Неизпълнението на тези задължения представлява несъответствие между правно дължимото и фактическото поведение, т. е. налице е противоправно поведение. По силата на изрични законови разпоредби, таксите по изпълнението се дължат от взискателя и по правило се събират авансово, като по изключение разпоредбата на чл. 79, ал. 3 от ЗЧСИ допуска дължимата от взискателя такса да бъде събрана впоследствие по реда на чл. 410, ал. 1 от ГПК. Неизпълнението на частния съдебен изпълнител на задължението му по чл. 80 от ЗЧСИ, вр. с  чл. 29, 33 и 34 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, като събере направо от длъжника таксата, дължима от взискателя, е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 67 от ЗЧСИ и при неговото констатиране може да бъде ангажирана дисциплинарна му отговорност, когато от субективна страна същото е извършено виновно, т.е. като се съобрази субективното отношение на частния съдебен изпълнител към противоправното му поведение. Дисциплинарната отговорност е санкция за виновно неправомерно поведение на частния съдебен изпълнител и се изразява в налагане на предвидени в закона санкции – задължава го да претърпи определени неблагоприятни последици вследствие неговото виновно неправомерно поведение. Такава последица е дисциплинарно наказание, което следва да се определи при преценка тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено същото и поведението на частния съдебен изпълнител, във всеки конкретен случай (Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, докладчик съдията Борислав Белазелков).

Ако взискателят не е внесъл авансово дължима такса, частният съдебен изпълнител я събира от длъжника, съгласно чл. 79, ал. 2 от ГПК, когато длъжникът отговаря за тази такса. Когато длъжникът не отговаря за тази такса, частният съдебен изпълнител може да претендира плащането й от взискателя по реда на чл. 410, ал. 1 от ГПК, независимо от размера на таксата.

Изпълнителното действие не е опорочено, поради невнасянето от взискателя на авансово дължимата такса за него. Несъбирането от частния съдебен изпълнител на авансово дължимата такса от взискателя съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 67 от ЗЧСИ.

Дисциплинарната отговорност на частния съдебен изпълнител по чл. 69 от ЗЧСИ се погасява по давност, когато председателят на дисциплинарната комисия не е сезиран в давностния срок от министъра на правосъдието или от Съвета на камарата на частните съдебни изпълнители.

Разноски

Разноските за принудителното изпълнение са уредени с Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители.

Ако колекторска фирма ви притеснява, или частен съдебен изпълнител извършва изпълнителни действия спрямо вас, то Вие имате нужда от опитен адвокат, в тази сфера. Ние можем да Ви помогнем. Ще защитим правата ти!

Адвтор: Адв. И. Петров

0
Брой посетители прочели статията
ОЦЕНКА НА СТАТИЯТА
4.5/5