Името на всяко лице е основна част от неговата идентичност и изпълнява много важни функции, свързани с идентификацията, индивидуализацията и участието на едно лице в обществото като цяло. След вписването на трите имена на всяко лице в неговия акт за раждане основанията за промяна на която и да е част от името (с изключение на фамилното име при сключването на брак) са строго определени в закона. В такива случаи е задължително участието на съда, който преценява дали са налице законовите изисквания за промяна на името. Условията са описани в Закона за гражданската регистрация (ЗГР), а процедурата – в Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК).

Едно лице може да иска промяна на име по съдебен ред в следните случаи:

• Когато името му е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо (чл. 19 ЗГР)
• В случай, че важни обстоятелства налагат това (чл. 19 ЗГР)
• Ако лицето е известно в обществото с псевдоним (чл. 14 ЗГР)
• При осиновяване на дете (чл. 18 ЗГР)
• При желание за промяна в изписването на имената на латиница (чл. 2, ал.2 ПИБЛД).

Промяната на осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо име е свързана с обстоятелства, които не са сложни за приложение от съдилищата, и в този смисъл не създават особени проблеми в практиката. Съдът трябва тук да прецени, дали текущото име на молителя отговаря на обществените стандарти, които са определени от българската именна традиция, както и от конкретния момент на развитие на обществото. 

Що се отнася до промяна на името поради важни обстоятелства, трябва да отбележим, че понятието „важни обстоятелства“ не е доразвито в закона. Затова през годините се е наложило съдебната практика да го дефинира чрез няколко примерни изброявания на важни обстоятелства. Първите две важни обстоятелства са свързани с административните проблеми, които могат да се създадат за държавните органи и лицето.

Основание за промяна на името възниква, когато едно лице носи две различни имена в две различни държави. Този проблем се появява при придобиването на българско гражданство. След превеждането на имената от чужд език на български език се случва да бъдат променени поради технически грешки или определени правила при превода на дадени букви от чужди езици. Такива несъответствия могат да създадат проблеми за идентификацията на лицето при взаимодействия с администрацията в България, както и в други държави. Затова това обстоятелство трябва да бъде дефинирано като важно.

Друго основание за промяна на името е наличието на различни имена в различни официални документи. Най-често се касае за акт за раждане, в който името е изписано по един начин, и лична карта или международен паспорт, където името е различно. Тук очевидно може да възникнат проблеми с идентификацията на лицето. Тези първи две обстоятелства много често са налице заедно.

Третото важно обстоятелство е желанието на молителя да носи различно име. Според съдебната практика, освен изпълнението на чисто административни функции, името на едно лице е част и от неговото право на самоопределяне и в този смисъл – ако едно лице желае да смени името си, то това може да се възприеме като важно обстоятелство. Трябва да се отбележи и следната подробност – съдебната практика доказва, че желанието на лицето да носи различно име може да бъде счетено като важно обстоятелство, а не че е задължително да се отчете като такова. На практика това означава, че съдът винаги трябва първо да изпълнява ролята си на защитник на закона, традициите и морала, преди да отчита желанието на молителя. В случай, че избраното от лицето име не съответства на изискванията на закона, на българската именна традиция и разбиранията на обществото ни за морал, то искането за промяна на името, основано единствено на желанието на молителя, следва да бъде отхвърлено.

Такива могат да бъдат и част от мотивите за доста интересни съдебни решения от гледна точка на ролята на съда в такива случаи. Отказите на искания за промяна на имена от съдилищата в някои от тези случаи са показват, че макар и да е възможно да бъде признато желанието на молителя за важно обстоятелство по смисъла на закона, то тази възможност винаги е ограничена от разбиранията за традиция и морал в обществото. Обаче такива решения винаги ще бъдат в известна степен субективни.

Когато лицето е известно в обществото с псевдоним, то може да иска този псевдоним да се прибави към името му. Тук не става въпрос за замяна на едно име с друго, а за добавянето на псевдоним към  текущото име на лицето. В този случай отново трябва да се спазят описаните изисквания за законност и морал. Молителят трябва да докаже, че наистина е известен с конкретния псевдоним.

Промяната на име на осиновено дете е част от процедурата по самото осиновяване, свързано с множество изисквания. От гледна точка на промяна на името на осиновеното дете трябва да отбележим, че собственото му име се определя едностранно от осиновителите, ако детето не е навършило 14 г.  Но ако е навършило тази възраст се изисква и неговото съгласие. Бащиното и фамилното име на осиновения се определят от съда според имената на осиновителя и по традиционния начин за съставяне на българските имена.

Процедурата по промяна на име протича пред районния съд по постоянен адрес на молителя и по правилата на т.нар. охранително производство, което означава, че не се налага явяване в съдебно заседание. Обаче процедурата все пак крие своите особености, изискващи съдействието на професионалист в областта, тъй като едно неправилно оформяне на молбата за промяна на име може да забави процедурата или да доведе до отхвърляне на искането. Трябва да се има предвид, че производството предполага субективна преценка за съответствие с поставените от закона основания за промяна на име, които могат да бъдат прочетени по различен начин от различните съдилища. Тъй като играещата важна роля съдебна практика постоянно се променя, можем да бъдем сигурни, че вижданията на съдилищата ще се развиват в зависимост от представите и толерантността на обществото към определени видове имена.

Автор: Адв. И. Цветков