Дело за упражняване на родителски права. режим на контакти с детето. Споразумение за родителски права

Дело за упражняване на родителски права5 300x171 - Дело за упражняване на родителски права. Споразумение за родителски права

В сферата на Семейното право са често срещани делата за упражняване на родителски права. Ако е налице спор за родителските права след развод по взаимно съгласие или исков ред, или когато родителите нямат брак, но не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, личните отношения с него и издръжката му. В случай, че това не стане, спорът се решава от Районния съд, като се насрочва съдебно заседание за родителски права по настоящ адрес на детето. Дори родителите да са съгласни и са сключили споразумение, то отново следва да се потвърди от съда, с оглед интересите на детето.

Изискванията за сключване на споразумение и иска за родителски права, когато родителите не живеят заедно, са нормирани в чл. 127 от Семейния кодекс.

Съдът се ръководи главно от интересите на детето при разглеждане на спор за упражняването на родителски права и местоживеенето на детето. Според чл. 123 от Семейният кодекс упражняването на родителските права и задължения се извършва по общо съгласие на родителите, а в случай на разногласие, те могат да предявят иск пред Районния съд по настоящия адрес на детето.

За подготовка на адекватна защита и грижа за интересите Ви, ще ви е нужен добър адвокат в София с богат опит в областта на разводите и семейното право.

Споразумение за родителски права

След като се постигне съгласие по чл. 127 от Семейния кодекс трябва да се изготви споразумение за упражняването на родителските права. В него се уреждат въпросите за:

  • местоживеене на детето
  • издръжка на детето
  • режим на лични му отношения с родителя, който няма да упражнява правата

Следваща стъпка е утвърждаване на споразумението от Съда като законосъобразно, а именно – да отговаря на всички законови изисквания и да е в интерес на детето.

Родителите трябва да потвърдят на съдебно заседание съгласието си по споразумението лично и недвусмислено, заявявайки, че са запознати с разпоредбите в него.

Изисква се в съдопроизводство и становище от Дирекция „Социално подпомагане“, което се предоставя след посещение в домовете на двамата родители.

Съдът утвърждава споразумението, след като се убеди, че са спазени интересите на детето и че то не противоречи на закона.

По чл. 404 т. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) споразумението има силата на изпълнително основание. Това означава, че ако не бъде изпълнено от родителите, то ще подлежи на принудително изпълнение, т.е. чрез съдействието на съдебен изпълнител.

Терминът „режим на лични отношения“ е правен, който е изяснен в чл. 59 ал. 3 от Семейния кодекс, т.е. включва определяне на период или дни, когато родителят може да вижда и да взема детето, както и през официалните и личните му празници, също и през училищните ваканции.

В зависимост от исканията на страните режимът може да варира и се постановява по преценка на Съда, при спазване интереса на детето.

Дело за упражняване на родителски права

В случай, че не може да се постигне съгласие по чл. 127 от Семейния кодекс, и родителите не успеят да сключат споразумение, то всеки от тях има правото да предяви иск пред Районния съд, по настоящия адрес на детето за определяне на упражняването на родителските права.

Често пъти исковете за родителски права се съчетават с иск за издръжка на детето, която му се заплаща чрез родителя, на когото е предоставено упражняването на правата.

По въпросите за упражняване на родителските права, местоживеенето на детето, неговите лични отношения с родителите и издръжка се произнася Съдът, съгласно чл. 59, 142, 143 и 144 от Семейния кодекс.

Освен това в исковото производство е необходимо становище от Дирекция „Социално подпомагане“ и се съобразяват интересите на детето.

Шансовете на бащата и на майката да получат упражняването на родителските права са изравнени след навършване на 10 години, а в сегашната практика дори след навършване на ученическа възраст.  Изслушва се самото дете след 10 годишна възраст, тъй като е важно мнението му. Ако съдът е установил, че родителят, при когото детето иска да остане, не е в състояние да полага адекватни грижи за него, то това не е основополагащо.

Онзи от родителите, който претендира за упражняването на родителските права, следва да докаже своите лични възпитателни качества, финансови възможности за отглеждане на детето и за осигуряване на нормален начин на живот, наличието на дом и близки хора, заедно с които ще се грижи за детето и др.

Споровете относно родителските права се определят по правилата на чл. 59 от Семейния кодекс в случай на развод.

Съдът, разглеждащ делото, се произнася служебно на кого от родителите да се предостави упражняването на родителските права, определя мерките на упражняване на тези права, режима на лични отношения и издръжката на децата, ако не се постигне съгласие.

Съдът следва да съобрази интересите на детето при служебното решаване на тези въпроси, като установи: възпитателските качества на родителите, полаганите грижи до момента и отношението към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, окачването на помощ от трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.

Издръжката се определя, така че да осигури същите условията за живот на детето, както и преди развода.

Дела за ограничаване и лишаване от родителски права

Единствено в случаи, когато поведението на родителя застрашава и представлява опасност за здравето, личността, възпитанието и имуществото на детето, ограничаването на родителските права се извършва от Районния съд. Той може да възложи упражняването на родителските права на друго лице или да ограничи, отнеме родителските права или да постави условие за упражняването на някои от тях.

Ако е необходимо Съдът може да промени местоживеенето на детето, като то бъде настанено извън семейството. При такива дела се изисква изключително внимание и професионализъм.

Ако един родител не е в състояние да упражнява родителските права, поради продължителна психическа или душевна болест, се вземат горепосочените мерки за ограничаване на родителските права.

Лишаването от родителски права става само в особено тежки случаи – при застрашаване на личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето по чл. 131 от Семейния кодекс.

В случай, че има насилие или злоупотреба с наркотици и/или алкохол в дома е важно кой упражнява насилието или злоупотребява с наркотични вещества – единия или двамата родители, какво е насилието – психическо или физическо, системно или инцидентно се проявява във възпитанието на детето.

Може да се иска лишаване от родителски права и на друго основание – когато родителят трайно не полага грижи и не заплаща издръжка на детето, без основателна причина.

Съдът предприема мерки за закрила и настанява детето извън семейството в случай на лишаване от родителски права на родител, когато няма друг родител.

Съдът възприема много негативно при всички случаи неспазването на режимът на личните контакти и ограничаването на режима на контакти и правото на детето да общува с другия родител. Той приема константно, че общуването с двамата родители е в интерес на детето и субективното нежелание или преценка на майката/бащата, че другият родител не следва да вижда детето си се оценява негативно и е предпоставка за предоставяне на родителските права на другия родител.

Ако не можете да виждате детето си, защото другият родител ви ограничава, виждате го рядко или се налага постоянно да водите преговори, да молите бившия си партньор, за да осъществите среща с детето си, то имате право да разрешите проблема си по съдебен ред.

Решението на съда има изпълнителна сила.

Това означава поне две неща:

В случай, че ви се отказва отново да виждате детето си и след влизане в сила на решението, имате право да образувате изпълнително дело при ЧСИ или ДСИ. Той ще Ви съдейства да вземете детето си, ще наложи глоби на родителя, който отказва да изпълнява постановеният от съда режим на лични отношения.

Родителят, който продължава да отказва да дава детето на другия родител при постановен режим на лични отношения, носи наказателна отговорност по чл.182 ал. 2 от НК. Наказателното дело не е по преценка на прокурора, а е от частен характер и се води по Ваша инициатива. Тоест не е необходимо да подавате сигнал в прокуратурата или органите на МВР, а само да образувате наказателно дело от частен характер, в което следва да докажете, че Ви се отказва да виждате детето си, въпреки постановеното от съда. Наказанието е  пробация и глоба от две хиляди до пет хиляди лева, а в особено тежки случаи то е лишаване от свобода до шест месеца и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.

Вие можете да претендирате обезщетение за вреди в наказателното дело. Това, дали ще разгледа този иск, наред с наказателното дело, се преценява от Съда. И в гражданско дело имате право също така да претендирате парично обезщетение за вреди, ако съдът не е приел за съвместно разглеждане гражданския иск. 

Адвокатска кантора ТФБ е с опит в семено-правните отношения и тяхното разрешаване, по най-добрия начин. Може да се свържете с нас, за безплатна консултация, във вр. с възникнали казуси, на които не успявате да намерите решение. 

Автор: Адв. М. Петров

0
Брой посетители прочели статията
ОЦЕНКА НА СТАТИЯТА
4.5/5