Развод без взаимно съгласие
Ясно се обяснява, че законодателят изрично е посочил, какво е основанието за завеждане на иск за развод, т.е. бракът да е „дълбоко и непоправимо разстроен”. Не съществува легално определение, какво означава бракът да е дълбоко и непоправимо разстроен, но според практиката това е съвкупност от факти и обстоятелства, поради които бракът реално не може да продължи. Съдът преценя тези факти и след тяхното доказване постановява решение, дали бракът е дълбоко и непоправимо разстроен и дали трябва да се прекрати. Ищец се нарича този, който завежда делото за развод, а ответник- лицето, срещу което е заведено делото. Ищецът подготвя и подава искова молба, която трябва да отговаря на изискванията на ГПК и да съдържа:
- данни на страните;
- адресите им;
- изложение на фактическата обстановка и фактите, въз основа на които твърди, че бракът следва да се прекрати;
- доказателства;
- в какво се състои искането;
- платена такса и т.н.
Ищецът трябва да посочи всички факти, които обосновават настъпването на дълбокото и непоправимо разстройство на брака. В случай, че някое основание не бъде посочено в процеса и съдът не постанови решение за развод, това основание не може да се използва, за да се подаде нов иск /чл. 322, ал.1 ГПК/. В исковата молба задължително се включват:
- исковете за ползване на семейното жилище;
- издръжка между съпрузите ;
- фамилното име.
Ако страните имат деца, в исковата молба задължително се включват още:
- брачните искове за упражняване на родителски права;
- лични отношения;
- издръжка на децата.
Тя се подава в Районния Съд по постоянен адрес на ответника. Искът може да се подаде и до Районен съд, избран от ищеца, но ответникът има право да възрази с отговора си на исковата молба за този избор. Тогава делото ще бъде прехвърлено за разглеждане пред надлежния съд. Това право на ответника се погасява, ако не бъде упражнено с отговора на исковата молба.
След като бъде проверена редовността на исковата молба от съда, тя се връчва заедно с приложените към нея доказателства на ответника за отговор. Връчването на исковата молба има важно значение за следващото производство. В случай, че исковата молба не може да се връчи на ответника, се прилага специална процедура за призоваване чрез Държавен вестник и после за назначаване на особен представител. Когато ответникът е чужденец, той може да бъде призован на адреса му в чужбина.
Ответникът има право в 30 дневен срок да отговори на иска с писмен отговор, считано от деня на получаване на исковата молба. Той трябва да приложи към писмения отговор и доказателства в подкрепа на твърденията и аргументите си. Ответникът има право да поиска с отговора свидетелски показания, експертизи и др. доказателствени искания.
Когато съдът получи отговора или след изтичане на срока за отговор, той подготвя определение, с което докладва на страните постъпилото искане, отговора, допуснатите доказателствени искания и указва на страните разпределението на доказателствената тежест. Следва насрочване от съда на дата за съдебно заседание и изпращане на страните на доклада, заедно със съобщението за насроченото съдебно заседание.
В първото заседание за разглеждане на делото по иск за развод страните трябва да се явят лично, съгласно чл. 321. (1) от ГПК. Производството се прекратява в случай на неявяване на ищеца без уважителни причини. Въпреки, че изрично е упоменато, че и двете страни трябва да се явят лично, на практика делото се гледа и само при явяването на ищеца. Изискването за личното явяване е останало от миналия семеен кодекс, според който съдът трябваше да се опита да помири страните /забележка: Преди промяната на СК при развода по взаимно съгласие имаше едно помирително заседание/. Към момента единственото задължение е ищеца да се яви лично /забележка: въпреки това нашата кантора не се е сблъсквала със съдебни решения, при които ищеца не се е явявал лично, а е бил представляван от адвокат/.
Страните могат да постигнат съгласие относно развода в хода на съдебното заседание, както и да поискат от съда да утвърди постигнатото между тях споразумение за развод /което представлява промяна на производството в развод по взаимно съгласие/. В случай, че не се стигне до подобно съгласие, всяка от страните излага своите доказателства, като ищецът трябва да докаже на съда, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, не е в полза на страните и обществото, както и че не може да продължи, и следва да се прекрати. Страните имат право да поискат съдът да се произнесе относно вината за развода, като последиците са тези, че виновният съпруг заплаща всички съдебни разноски на другия. Само в случай, че бъде поискано от някоя от страните, съдът се произнася служебно относно вината. Когато няма произнасяне за вина, разноските остават по начина, по който са направени от всяка от страните. В случай, че съдът трябва да се произнесе относно родителските права, по делото взема участие и представител на „Социално подпомагане”, който изготвя становище в социален доклад.
Съдът взема решението си на база предоставените доказателства и постановява решение за развод, ако се убеди в твърденията на ищеца. То подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаването му.
Както бе изяснено в статията, разводът по исков ред е особено съдебно производство, което се подготвя и развива според всеки индивидуален случай. Когато при развода има деца, в делото се решават и въпросите, свързани с родителски права, режим на лични отношения и издръжка. Изходът от подобно дело се определя от събирането на подходящите доказателства, поради което съветваме страните по делото да се отнесат към опитен адвокат, за да постигнат добър резултат.
Автор: Адв. Д. Симова