Измамата е престъпление, регламентирано в Наказателния кодекс (за по-кратко „НК“)

Основен състав на измамата, квалифицирани случаи (чл.209 – 211 от НК

Разграничаване от кражбата и обсебването. застрахователна измама (чл.213).

Основен състав на измамата

Активна измама – чл. 209, ал. 1 Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага възбуди или поддържа у някого заблуждение и с това причини нему или другиму имотна вреда. (Въведе в заблуждение)

Пасивна измама – чл. 209, ал. 2 Който със същата цел използува заблуждението, неопитността или неосведомеността на някого и с това причини нему или другиму имотна вреда.

Задължително е ангажирането на едно друго лице, което е адресат на измамата.

    Изпълнителното деяние възбужда или поддържа у някого заблуждение:

1. Възбужда – създаване на неверни представи относно ГП релевантни обстоятелства.
2. Поддържане – поддържане и затвърждаване на неверни факти с ГП значение.

По причина това лъгане се формират неверни представи (невярно убеждение) с имуществено значение у адресата. В резултат на тях заблуденият върши акт на имуществено разпореждане, което е втора причинна връзка.

• Първа причинна връзка – в резултат на лъгането се формира, възбужда, потвърждава невярно убеждение.
• Втората причинна връзка е заради невярното убеждение заблуденият да е извършил акт на имуществено разпореждане – върши унищожаема сделка.
• Третата причинна връзка е заради това имуществено разпореждане да се стигне до имотна вреда за самият заблуден или трето лице.

За да има измама адресата на заблуждението трябва да е човек. Ако се манипулира машина да даде нещо ще е налице кражба от автомат. Ако обаче не се стигне до завладяването на чужда вещ, ако автомата дава услуга (музикална машина) няма престъпление. Същото е и с телефонните услуги – говориш без пари.

Когато се подведе ЕИМ(електронно изчислителна машина) – банков компютър заверява други сметки, не на титулярите е кражба на вземане от банка – несъставомерно. Ако титуляра вземе пари в брой от тази сметка е кражба от автомат. Ако извърши безкасови плащания върши същинска компютърна измама, която у нас вече е криминализирана. Има човек – има проблем. Не всяко лъгане у адресата ще доведе до измама, той трябва да осъществи юридически значима дейност (да има акт на разпореждане). Може да го излъжете да извърши физическо занижение на контрола и физическата защита върху вещите си – това е кражба.

От субективна страна има пряк умисъл. Целта е имотна облага и печалба. Достатъчно е да е в главата на дееца. Печалбата е само цел, а не престъпен резултат. Престъпен резултат – имотна вреда на лицето заблуденото или другиму (може да не съвпада заблудения с увредения). Безвъзмезден и не възстановим разход за увредения.

Пасивна измама – ал. 2.

Документна измама – чл. 212 ал. 1 НК – Който чрез използуване на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ получи без правно основание чуждо движимо имущество с намерение да го присвои.

Особени случаи на измама – особености като такива:

1. Върши се посредством опорочен документ;

2. Предмет не е имуществено перо, а само чужда движима вещ (движими ценности);

3. Престъпен резултат – не е достатъчно адресата на измамата да е ощетен, нужно е третото лице или измамника да са получили движимата вещ. Това не е цел, печалбата е престъпен резултат, а именно престъпният резултат е получаване на чуждо движимо имущество. Деецът може да действа в своя полза или в полза на трети лица. Необходимо е да има обективно облагодетелстване на своето собствено или чуждо имущество. Когато документният измамник действа в своя полза върши просто престъпление. С документа заблуждава адресата на измамата, като може сам да го е съставил и сам да го ползва или друг да го е съставил. Налице са два акта: улесняващ ползването на документа, улеснен – получаване на движимо имущество.

Когато е в полза на трето лице задължително е документа, който използва дееца сам да го е съставил или да е участвал в съставянето му – ал. 2 Наказанието по предходната алинея се прилага и на онзи, който чрез съставяне на документ с невярно съдържание или на неистински или на преправен документ съзнателно даде възможност на друго лице да получи без правно основание такова имущество. – отговаря се само за съставянето, не и за използването. Първо съставя документа, а после върши измамата. Това е съставно престъпление. Съставяне – улесняващ акт; ползване – улеснен акт. При репариране на щетите до края на съдебното следствие в първоинстанционен съд – наказанието се намалява.

Чл. 213 Който разруши, повреди или унищожи с измамлива цел свое осигурено имущество.

Застрахователна измама е едно, а измама на застрахователя е съвсем друго – тя си е обикновена измама. Застрахователната измама е предварителна престъпна дейност. Има особена форма и е оформена като самостоятелно престъпление. Няма идеална съвкупност – повреждане и унищожаване на чуждо имущество по чл.216.

Предварителна престъпна дейност – осъществяване на застрахователно събитие от самият собственик на имуществото с цел да излъже застрахователя. Това означава три неща:

1. Нормално съучастие;

2. Опит за нея;

3. Няма самоволен отказ, и ако след това извърши самата измама на застрахователя ще има реална съвкупност, защото не е приготовление, а реално извършено престъпление.

Изнудване

Основни състави на изнудването, квалифицирани случаи (чл.213а – 214). Разграничаване от измамата и грабежа.

Схемата е каквато при измамата, лъгането само по себе си не е престъпление, принудата е. Една разлика – вместо заблуждаване има принуждаване, което следва от чл. 214 ал. 1 Който с цел да набави за себе си или другиго имотна облага принуди някого чрез сила или заплашване да извърши, да пропусне или да претърпи нещо противно на волята му и с това причини нему или другиму имотна вреда.

         Различен е метода, начина на въздействие към адресата, нямаме лъгане, има принуждаване. Още в първия момент адресата разбира, че неговата воля, така както е образувана и така както е изявена са в несъответствие.      Принуждаването както по чл. 143 – да пропусне нещо против волята си. Но там принудата се отнася за не имуществената сфера. А тук е в имуществената сфера за разлика от грабежа, при който има принуда, но там тя е за занижаване физическата защита на имуществото. Тук адресата на принудата се заставя да осъществи юридическа дейност (акт на имуществено разпореждане), предпочитайки да извърши такъв акт, за да спре тормоза над себе си. Всичко останало е същото. Квалифицираните случаи също. Пряк умисъл.

Чл.213а пресъздава опит по чл.214 и затова не би следвало да се прилага.

Квалифициран случай на изнудване:

Чл.214(3)

1. е придружено с тежка или със средна телесна повреда;

2. деянието представлява опасен рецидив.

Чл. 214а. За приготовление към престъпление по чл. 213а и 214 наказанието е лишаване от свобода от една до три години.

Автора: Адв. И. Цветков