Кражбата е предвидена в чл.194(1) от Наказателния кодекс ( за по-кратко „НК“)

Чл. 194. (1) НК Който отнеме чужда движима вещ от владението на другиго без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, се наказва

(2) Кражба има и тогава, когато част от вещта принадлежи на виновния.

(3) В маловажни случаи наказанието е по-малко.

Субект може да бъде всеки.

Изпълнителното деяние е в текста на закона.

Какво може да се краде:

– Движима вещ – всяка вещ е една маса, която се отличава с обособеност от останалите природни предмети. Движима вещ е онази вещ която не е прикрепена трайно към земята. Енергията, съгласно закона е приравнена на движима вещ. Нищо друго обаче, не може да се краде. Краденето на информация (не са приравнени към движима вещ), услуги (телефонни) не е кражба, не може да се открадне и енергията, която обслужва услугата, тя попада в ушната мида и зрителният нерв. Не може да се краде и “гледане на кино” без пари. Не могат да се крадат и хора!

1. Движимата вещ трябва да бъде чужда. Когато вещта е собствена, може да има всичко друго, но не и кражба. Самоуправство.

Когато част от вещта е собствена, а другата част е на друго лице, кражбата ще бъде по отношение на чуждата част, за да говорим за кражба.

2. По довод от противното от чл.218б, стойността на откраднатата чужда вещ, трябва да надхвърля 150 лв. Чуждата вещ трябва да се намира в нечие владение, което да бъде чуждо, на самият деец в чуждо владение.

Немислима е кражбата тогава, когато никой не владее вещта (загубена е – престъпление по чл.207 – присвояване). Вещ в свободно състояние – риба, глиган, съкровище. В този случай може да става дума за престъпление против горското и ловното стопанство.

3. За кражбата трябва да има владелец и той да е различен от дееца. Не е нужно предходният владелец да е собственик на вещта, нито трябва да я владее правомерно (може да е държател, да владее вещта без правно основание).

За да има кражба достатъчно е да липсва съгласие на предходният владелец. Възможно е, но не е изискване да стане без неговото знание (тайно от него). Престъпният резултат е установяване на свое собствено владение (дееца завладява окончателно вещта). Прекъсва досегашното владение и установява свое.

От субективна страна:

Пряк умисъл и намерение спец….. субективен признак (не конкретизира) – дееца противозаконно да присвои вещта – анимус.

Присвояването е в 2 основни форми: фактическа консумация на вещта или разпореждането с вещта (прехвърлянето на собствеността върху нея), сиреч правене на нещо, което може да си позволи само собственика.

Най-често това намерение се обективира, чрез осъществяването му. Може да се обективизира, чрез твърдението, че вещта която е отнел е негова собственост. Няма ли присвоително намерение – няма кражба (при отнемане за ползване, когато няма друго престъпление, такова има когато е отнето чуждо МПС) и е престъпление по чл.346. Тежестта на доказване на присвоителното намерение, тежи на обвинението.

Квалифицирани случаи – чл.195, 196, 196а.

Чл. 195. (1) За кражба наказанието е по-тежко

1. ако е извършена във време на пожар, наводнение, корабокрушение, катастрофа, война или друго обществено бедствие;

2. ако откраднатата вещ не е под постоянен надзор;

3. ако е извършена чрез разрушаване, повреждане или подкопаване на прегради, здраво направени за защита на лица или имот; – взломна кражба.

4. ако за извършването на кражбата е използувано моторно превозно средство, техническо средство или специален начин;

5. ако е извършена от две или повече лица, сговорили се предварително за нейното осъществяване, когато не представлява маловажен случай;

6. ако кражбата е извършена от длъжностно лице, което се е възползувало от служебното си положение;

7. в немаловажни случаи, ако е извършена повторно.

8. ако кражбата е извършена от гроб на покойник.

9. ако кражбата е извършена от лице по чл. 142, ал. 2, точки 6 (охранител)и 8 – действащо по поръчение на организирана престъпна група.

Т.1 – когато има някакво обществено бедствие, в следствие на това контрола над вещите е занижен и ако възползвайки се от него дееца извърши кражба, наказанието е по-тежко.

Т.2 – и тук има занижен контрол от това, че владелеца на вещта е в невъзможност непрекъснато да я следи. Вещта е оставена на “обществено доверие” (селскостопанска продукция).

Т.3 – взломна кражба – типично съставно престъпление. Най-разширителното тълкуване в НП.

Чрез унищожаване и повреждане на една чужда вещ се стига до друга чужда вещ. Има две различни вещи. Едната – пазещата, другата – пазената. Това са отделни вещи. Ако двете вещи са една и съща (кражба на част от кабел) няма взломна кражба (има унищожаване на една вещ и кражба на отделената част от нея).

Тук вещите са различни. Пазещата вещ най-често  е недвижима – жилище. Може да е и движима (каса). Взломна кражба има при преодоляване на всякаква преграда (стъкло, найлон). Няма значение, че стъклото, найлона не са здрави, няма значение, че не са служили за защита – преодоляването на всякакви прегради съставлява взломна кражба (разширително тълкуване).

Т.4 – Три квалифициращи обстоятелства

1. МПС – да може да се движи със собствена тяга, да е използвано за кражбата, да бъде закарано на мястото, където е кражбата;
2. Използване на техническо средство – всяко нещо изработено от човека за определени операции и от функционална гледна точка трябва да се използва по предназначение. Ако не се използва по предназначение, а да се счупи стъкло е само взломна кражба!
3. Чрез използване на особена ловкост (джебчия) или особени умения (алпинист).

Т.5 – Три квалифициращи обстоятелства – кумулативни!

• съизвършителство – кражбата е групова само при това съучастие.
  • Нужно е тук да има предварителен сговор – преди да са отишли на местопрестъплението да са се сговорили.
  • Кражбата да не представлява маловажен случай, т.е. стойността на предмета да не е под 3 минимални работни заплати.

Т.6 – Субект може да бъде само длъжностно лице, което трябва да се е възползвало от предимствата, които му дава службата, за да краде. Това завишава обществената опасност, обществената укоримост на извършеното и обосновава по-високото наказание.

Т.7 – Повторност по чл.28 –  да е немаловажен случай.

Ал.2 – (2) За кражба в големи размери наказанието е по-тежко.

Големи размери – над 70 минимални работни заплати. Чл.196а – за кражба в особено големи размери – над 140 минимални работни заплати, представляваща особено тежък случай наказанието е най-тежко!

Особено тежък случай е чл.93, т.8 „Особено тежък случай“ е този, при който извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца.

Чл.196 – опасен рецидив – наказанието е най-тежко.

         Леко наказуеми случаи:

Чл.194(3) – кражба до 3 минимални работни заплати е маловажен случай.

Чл.197 – последващо положително поведение – репариране на вещта (върната натурално, заместена стойностно). Това трябва да стане до края на първоинстанционното производство. Важи за всички случаи без опасен рецидив. При него ще е смекчаващо обстоятелство. За разлика от самоволният отказ тук не отпада наказанието.

         За разлика от чл.123(4), където последващото положително поведение трябва да е извършено от дееца, тук поправянето на щетите може да бъде от всяко трето лице, което реши да облагодетелства дееца. По-голямо значение имат интересите на пострадалия, отколкото държавният интерес за наказване на дееца.

          Вещно укривателство

 чл.215 (1) Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага укрие, придобие или спомогне да бъдат отчуждени чужди движими вещи, за които знае или предполага, че са придобити от другиго чрез престъпление или чрез друго общественоопасно деяние, се наказва

(2) Наказанието е лишаване от свобода

1. е в големи размери;

2. е с вещи, поставени под специален режим;

3. се извършва по занаят;

4. е извършено повторно или представлява опасен рецидив.

         Акцесорните форми на съучастие са различни от престъпленията на причастие. Няма причинна връзка при тях и понеже връзката не е причинна, вещното укривателство не е частен случай на съучастие. То е едно вторично престъпление, заедно с личното укривателство, недоностителството. Те предполагат едно първично (предикатно) престъпление и допустителство, в рамките на което са придобити движими вещи, които стават негов предмет. Освен вторично престъпление, то е последващо, субсидиарно престъпление, следователно изключва реалната съвкупност. Онзи, който е участвал в първичното престъпление, той не може да бъде субект на вещното укривателство. Няма значение, как едно лице е участвало в първично престъпление може да бъде помагач по него, когато изпълни обещанието си, дадено предварително, това ще бъде отегчаващо обстоятелство за отговорността му на помагач по първоначалното престъпление. Няма реална съвкупност.

Вещно укривателство субект може да бъде само лице, което не е участвало в първичното престъпление. То е субсидиарно.

         Изпълнително деяние – укриване, спомагане…

         Има три форми:

1. Укриване – физически значима дейност, оставяне на придобивката на такова място, че не може да бъдат открити при обикновен оглед.

         Другите две форми сочат към една юридически значима дейност:

2. придобиване – участване в прехвърлителна сделка в собствена форма.

3. Спомагане – участие в прехвърлителна сделка в полза на друго лице. Първичното (предикатно) престъпление може да бъде от тази глава или всякакво друго не е нужно за него.

         От субективна страна: пряк умисъл – незнанието на престъпният резултат, не изключва умисъла, стига дееца да е предполагал, че вещите са придобити чрез престъпление.

         Специална цел – да набави за себе си или другиго имотна облага. Не е нужно да се изпълни.

         По отношение с изпирането на пари.

1. Изпирането на пари не е субсидиарно престъпление към вещното укривателство. Не е нужно предмета на изпиране да е придобит с чуждо престъпление.

2. От субективна страна липсва специалната цел (по-лесно се доказва).

Автор: Адв. И. Цветков