(Обща характеристика. “Изпиране” на пари (чл.253).

Най – важното престъпление е пране или изпиране на пари – чл.253. Престъпление срещу закона за мерките срещу изпирането на пари – чл.253а – длъжностно лице което наруши или не изпълни разпоредбите на закона за мерките срещу изпирането на пари, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление се наказва в немаловажни случаи.

Получаване на кредит срещу предоставяне на неверни сведения – чл.254(1)който за да получи облекчени условия за кредитиране представи неверни сведения се наказва.

Пране – легализиране на пари (от престъпни да изглеждат нормални).

Съгласно чл. 253, ал. 1: Който извършва финансови операции или други сделки със средства или имущество за които знае или предполага, че са придобити чрез престъпление.

Изпълнителното деяние го има и при втора и трета форма на изпълнителното деяние на вещното укривателство – придобиване, спомагане. Тук няма физическо укриване на средства и имущество. Тук предмета е по-широк – чужди движими вещи, а и всякакви други активи, вземания, които имат престъпен произход в по-широк смисъл –  независимо колко престъпления има в миналото, независимо колко акта са осъществени междувременно, пак има престъпление. Множество последователни актове осъществени от различни лица.

Най-важно по подобие на вещното укривателство, това също е вторична престъпна дейност. Трябва да има първично престъпление в резултат на чието извършване да са придобити някакви активи (няма значение чия е собствеността).

За разлика от вещното укривателство това престъпление не е субсидиарно и не се изключва реалната съвкупност между първичното и това престъпление. Парите трябва да са придобити чрез престъпление от самият деец или от другиго, който извърши престъпление (контрабанда, получи подкуп), няма пречка да извърши и това престъпление. Тук няма специалният субективен признак “да набави за себе си или другиго имотна облага”. Достатъчен е само умисъл за разлика от вещното укривателство.

Данъчни престъпления 

чл. 255, ал. 1: който избегне плащането на данъчни задължения в големи размери, като не подаде декларация, която се изисква по силата на закон, или потвърди неистина или затаи истина в подадена декларация.

Усложнена престъпна дейност. Тя включва два акта. Първият от двата акта е алтернативно предвиден. Не подаване на данъчна декларация в срок (не е престъпление) или пък подаване на данъчна декларация с невярно съдържание (това е престъпление по чл. 313, ал. 2).

Вторият акт е не плащане на данък в големи размери съгласно чл. 93, т. 14 предложение 1 – поне 3000 лв.

Първият случай говори за типично двуактно престъпление, когато се извършва последователно двата акта (и двата акта не са престъпления – не подаване на декларация, не плащане на данъци).

Вторият случай говори за нетипично двуактно престъпление, защото сам по себе си първият акт съставлява престъпление по чл. 313, ал. 2 – подадена декларация с невярно съдържание, а вторият акт – не плащане на данък в големи размери не е престъпление.

Отрицателен по съдържание престъпен резултат е не постъпване на данък в големи размери в хазната. Има пряк умисъл.

ал. 2 Ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционният съд необявеното и неплатеното данъчно задължение заедно с дължимите лихви се внесе в бюджета.

Последващо положително поведение – само се намалява наказанието, но не отпада наказуемостта. Ако изтече срока за подаване на декларация, а в срока за плащане се плати данъка, имаме самоволен отказ от опит и отпада отговорността на дееца – отпада наказуемостта.

Отказ от довършен опит – имал е възможност да предотврати настъпването на общоопасният резултат – престъпни последици.

 Ако подаде невярна декларация, но плати в срок, отпада наказуемостта по чл. 255 на основание чл. 18(3), но ако има подадена невярна декларация, дееца ще отговаря за довършено  престъпление по чл. 313, ал. 2 за подаване на невярна декларация.

Автор: Адв. И. Цветков