Право на защита в наказателния процес

1111111111 300x300 - Правото на защита в наказателния процесСубекти на наказателния процес са онези органи и лица, които осъществяват поне една от основните процесуални функции (по ръководство на процеса и решаване на въпросите на делото, по обвинение или по защита), отстояват свои или представлявани от тях права и законни интереси и поради това притежават процесуални права (правомощия за държавните органи) за активна процесуална дейност, засягаща хода на процеса. 

Субекти са съдът, прокурорът, следователят или дознателят (само на досъдебното производство), частният обвинител и неговият повереник, частният тъжител и неговият повереник (само по делата, които се преследват по тъжба на пострадалия, т.нар. дела от частен характер), гражданският ищец и неговият повереник, подсъдимият и неговият защитник, и гражданският ответник и неговият повереник. Не са субекти на процеса свидетелите, поемните лица, вещите лица, преводачите, тълковниците, специалистите-технически помощници и секретарят на съда. Условията за конституиране на участниците в наказателния процес, техните права и задължения са уредени в Наказателно-процесуалния кодекс (съкратено НПК), обнародван в Държавен вестник, брой 86 от 28 октомври 2005 г.

Защитника в наказателния процес

Защитник участва в наказателното производство за да окаже правна помощ при защита на правата и законните интереси на подсъдимия. Обвиняемият избира или упълномощава защитника. Самото пълномощно се изготвя в писмена форма и се подписва от обвиняемия. 

Процесуално легитимирани лица, които могат да бъдат защитници

В чл. 91, ал. 1 и ал. 2 НПК е определен кръгът от лицата, които могат да бъдат защитници. Такива са лицата, упражняващи адвокатска професия и лица, принадлежащи към семейството на обвиняемия – съпругът, възходящ или низходящ роднина на обвиняемия. Тази разпоредба изброява и  следва да се тълкува стриктно – други лица освен изрично посочените не могат да бъдат защитници. Не могат да бъдат защитници лица с юридическо образование и правоспособност, които не са адвокати, нито пък други близки роднини извън отразените в процесуалния закон. Както и в определение на ВКС се посочва, че братята и сестрите на подсъдимия не могат да бъдат негови защитници.

Не могат да бъдат защитници нито по упълномощаване, нито по назначаване, всички лица, които по някакъв начин вече са могли да формират позиция по предмета на делото, тъй като това би възпрепятствало осъществяването на ефективната непредубедена защита. 

Изключени са следните лица от кръга на хора, които могат да бъдат защитници в наказателния процес:

    ϖ които са били защитници на друг обвиняем и защитата на единия противоречи на защитата на другия; 

    ϖ които са представлявали или давали съвети на друг обвиняем, ако защитата, която им   се възлага,           противоречи на защитата на другия обвиняем; 

    ϖ които са представлявали или са давали съвети на противната страна; 

    ϖ които са участвали в друго процесуално качество в производството; 

    ϖ които са съпрузи или близки роднини на държавните органи в процеса. 

В съдебната практика на ВС и ВКС се поддържа тезата, че различието на процесуалните позиции между обвиняемите е съществено, когато са налице такива несъотстветствия, които ги правят несъвместими и уважаването на едната позиция неизбежно води до накърняването на правата на другия подсъдим. А за противоречие, заложено в обвинението, става въпрос в случаите, когато оправдаването на единия подсъдим или осъждането му на по-леко наказание, означава накърняване на правата на другия подсъдим. Такива хипотези са налице, например, когато, съгласно обстоятелствената част на обвинителния акт, престъплението е извършено в съучастие, като единият обвиняем е подбудил другия или е имал особено активна и водеща роля, насочваща съизвършителя му при осъществяване на деянието. 

  • o В Решение №590-75 на ВС конкретно се посочва, че противоречие в интересите на подсъдимите по смисъла на чл. 70 ал. 1, т.5 НПК има не само когато един от тях се признава за виновен, а друг – не, но и тогава, когато от обясненията им се установява различно участие в извършеното престъпление, което  различно участие може да има значение за степента на тяхната вина и за размера на евентуалното наказание, което следва да им се наложи. 
  • o А в Решение. №716-91 на ВС се говори, че когато двама съучастници в извършването на едно престъпление в обясненията си се уличават в по-голямо участие и по-голяма активност, органите на предварителното производство и съдът са длъжни да приемат, че интересите им са противоречиви и трябва да назначат служебен защитник на този, който се явява сам, ако другият има защитник. В този случай, с присъдата двамата подсъдими са признати за виновни за това, че като съизвършители са извършили грабеж, за което им е наложено съответно наказание. Първият подсъдим отрича да е участвувал в грабежа и е признал само, че е участвувал в побоя над пострадалия, нанесен по повод лична разправия. Отрича да е имал намерение да вземе парите на пострадалия. Вторият подсъдим обяснява, че побоят на пострадалия е нанесен от първия подсъдим, който предварително разбрал, че има пари и се заканил, че ще ги вземе. Очевидно двамата подсъдими дават противоречиви обяснения относно участието на всеки от тях както в нанасянето на побоя, така и относно преследваната цел. Противоречиви са интересите на съучастниците и когато с обясненията си се взаимно уличават и относно обстоятелства та, които имат значение само за степента на вината и изобщо за обстоятелства, които съдът е длъжен да съобрази при определяне на наказанието. Така например противоречията в обясненията относно личната облага от извършеното престъпление също сочат на противоречиви интереси и когато един от съучастниците участвува в наказателното производство с адвокат, съответните органи са задължени да осигуряват служебен защитник и на другия.

Ако лицата, които не могат да бъдат защитници, не си направят самоотвод, ръководният орган е длъжен да ги отведе служебно или по искане на някоя от другите страни. Нужно е съдът се произнесе по основателността на изтъкнатите причини за напускане, тъй като преценката на защитника не е достатъчна и възникналото процесуално отношеие със съда се преустановява когато той се произнесе с определение, тъй като всички въпроси по делото в съдебна фаза се решават от съда. По такъв начин може да се предотврати необосновано бягство от отговорност от страна на защитника, противно на волята на обвиняемия. 

Конституирането на защитник става съобразно ред и условия посочени в НПК. Той може да участва в наказателното производство най-рано от момента на задържането на лицето или на привличането му в качеството на обвиняем. 

Участието на защитник в наказателното производство е задължително в определени случаи посочени в чл.94, ал.1 от НПК:

  • ϖ когато обвиняемият е непълнолетен;
  • ϖ когато обвиняемият страда от физически или психически недостатъци, които му пречат да се защищава сам;
  • ϖ когато обвинението е за престъпление, за което се предвижда доживотен затвор или лишаване от свобода не по-малко от десет години, ;
  • ϖ когато не владее български език;
  • ϖ когато интересите на обвиняемите са противоречиви и един от тях има защитник;
  • ϖ когато на досъдебното производство е направено искане за вземане на мярка за неотклонение задържане под стража или обвиняемият е задържан под стража, производството е пред Върховния касационен съд;
  • ϖ при задочно производство;
  • ϖ когато не е в състояние да заплати адвокатско възнаграждение, желае да има защитник и интересите на правосъдието изискват това;

В тези хипотези, съдът е длъжен да назначи служебен защитник, ако подсъдимият не е упълномощил адвокат. Назначеният защитник може да бъде отстранен, ако обвиняемият упълномощи по – късно друг защитник. 

Видове защита

Съгласно чл. 93 НПК и чл. 94, ал. 3 НПК защитата може да бъде доброволна – по упълномощаване и избор на обвиняемия, или служебна – по назначаване от съответния орган.

  • Доброволна защита.

Упълномощаването на защитник има характер на договор, то може да бъде извършено в писмена форма – като обвиняемият и защитник предоставят писмено пълномощно по делото или в устна форма – само в съдебната фаза по време на съдебното заседание (дори и тогава това изявление се прикрепва писмено и се отразява в протокола), като компетентният орган трябва да се увери, че са налице предпоставките за допускане на упълномощеното лице до участие. От принципа, въведен в чл. 93, ал. 2 НПК, обвиняемият и защитникът да представят писмено пълномощно по делото е предвидено изключение в чл. 93, ал. 4 НПК, което позволява само в съдебна фаза упълномощаването да бъде извършено устно в съдебното заседание. Това пълномощно важи за цялото производство. 

Защитници по упълномощаване могат да както лице, което упражнява адвокатска професия, така и съпругът, възходящ или низходящ роднина на обвиняемия. Компетентният орган преценява служебно дали не са налице основанията за отвод на защитника, които са изрично предвидени в закона и ще има накърняване на процесуалните права на защитника, ако защитникът не бъде допуснат до делото на основание, непредвидено в закона. Тъй като, упълномощаването на защитник в наказателния процес е предпоставка за възникването на специфично процесуално представителство, това означава, че защитникът не само е представител на подсъдимия, чиито права и законни интереси защитава, но е и самостоятелна страна в процеса със свои права и задължения. Договорът с лица, които не могат да бъдат защитници, не може да породи процесуално представителство и ако се допусне участието на такъв защитник и бъде постановена присъда, ще бъде допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като съдът служебно е бил длъжен да следи за спазване на изискванията относно участието на защитника. Защитникът, в съответствие с процесуалната си функция, е длъжен, ако е налице основание за самоотвод, незабавно да го посочи пред обвиняемия и съответния орган и веднага да преустанови дейността си. А лицето, приело защитата, не може да се откаже от нея, освен при невъзможност да се изпълняват задълженията по независещи от него причини (заболяване, отсъствие и т.н). Тогава той трябва да уведоми надлежно обвиняемия, който да мож да организира наново защитата си и да упълномощи друг защитик

За разлика от защитника, обаче, обвиняемият може да оттегли пълномощията си и да се откаже от защитата си винаги, когато реши (чл. 96 НПК), като този отказ трябва да е изричен и доброволен. Не е нужно да се сочат определени основания и това право на отказ от защитник не е обвързано със срок и може да бъде упражнено във всеки един момент.

  • o В Решение №29-93г. на ВС е посочено, че договорът за правна защита пред съд се сключва с оглед на личността. Затова когато подсъдимият не е имал възможност лично да упълномощи защитник и откаже защита, ангажирана от негови близки, то съдът ледва да отложи делото и да му даде възможност за овластяване на предпочитан от него адвокат.
  • o В Решение №289-95 на ВС: Приоритетно право на подсъдимия е да има адвокат – защитник по свой избор. Упълномощаването на защитник по този ред изключва възможността от назначаването или съществуването на служебна защита: правилото важи и при упълномощаване на защитник по договор след учредената вече служебна защита – чл. 70, ал. 4 НПК. Ето защо назначаването на служебна защита без изявлението на подсъдимия, че няма защитник по свой избор, е преждевременно и може да доведе до ограничаване правото му на защита.

  • Защита по назначаване

Защита по назначаване съществува в случаите на задължителна защита от защнитник, обвиняемият не е упълномощил такъв или не е заявил своето желание за такъв. Тъй като това е вид процесуално предсавителство, в Закона за правна помощ са посочени случаите на необходима (задължителна) защита в наказателния процес. Това, например, е хипотезата, когато обвиняемият не разполага със средства сам да си упълномощи адвокат, а желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Тази възможност обаче съгласно чл. 94, ал. 1, т. 9 НПК е едно от изричните основания за необходима защита в наказателния процес, поради което не следва да се приема като специално основание за назначаване на защитник, предвидено в ЗПП. 

Решението за предоставяне на правната помощ се взема или от ръководния орган в процеса по молба на обвиняемия или по негова инициатива, ако необходимостта на защитата не е обвързана с волята на обвиняемия. Ако искът бъде неуважен, то съдът трябва да се мотивира, тъй като липсата на мотиви би било съществено процесуално нарушение, което ограничава правото на защита на обвиняемия. Самата процедура за предоставяне на правна помощ започва с постановяване на акт, който трябва да отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 3 ЗПП. След това определението се изпраща на съответния адвокатски съвет за определяне на адвокат от Националния регистър за правна помощ. Тази разпоредба е изцяло съобразена с практиката на Европейския съд по правата на човека, че при възможност адвокатският съвет определя адвокат, посочен от обвиняемия. Европейският съд подчертава, че назначаване на защитник, което не съответства на желанията на обвиняемия, е несъвместимо със справедливия съдебен процес. 

o Решение 476-99-ІІ на ВКС гласи,ч е служебно назначеният защитник има същите права, каквито има и защитникът по договор, включително и правото да обжалва съдебните актове пред ВКС.

Единственото различие е свързано с това, че назначеният защитник не може да преупълномощава друг адвокат, тъй като това би довело до заобикаляне на задължителния формален ред по определяне и назначаване на защитник. 

o Решение 1122-58-II ВС гласи, че ако защитникът, бил той доброволно ангажиран от подсъдмия, или назначен му служебно от съда, се откаже да защитава подсъдимия по дело, по което обвинението е за престъпление, за което се предвижда смъртно наказание или лишаване от свобода не по-малко от десет години и съдът не назначи друг защитник, който да даде необходимата защита на подсъдимия, последният е бил лише от правото му на защита, съдът е извършил съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което нарушение съставлява безусловен повод за отмяна на присъдата.

  • Необходима защита

Тя е изключение от правилото, че защитникът участва само по волята на обвиняемия. В случаите на необходима защита участието на защитника трябва да бъде документирано по несъмнен начин, тъй като в противен случай ще се приеме липса на участие, представляващо съществено процесуално нарушение, ограничило правото на обвиняемия на защита. Хипотезите на необходима защита са посочени в основната си част в чл. 94, ал. 1 НПК. Освен тях, когато е налице такова основание, процесуалният закон изрично го предвижда в съответната процедура. Извън обхвата на чл. 94, ал. 1 НПК е останало основанията за задължителна защита по чл. 70, ал. 1 НПК – при настаняване на обвиняемия за изследване в психиатрично заведение, по диференцираните процедури по сключване на споразумение по гл. ХХIХ НПК и на съкратено съдебно следствие по гл. ХХVII НПК.

  • o В тълкувателно решение 2-2002г., ВКС изтъква, че неучастието на защитник на непълнолетен обвиняем, навършил междувременно пълнолетие, е неотстранимо процесуално нарушение, поради което не може да бъде основание за връщане на делото за отстраняването му в стадия, в който е било допуснато.

  • o В Решение 99-77г., ВС гласи, че следователят или съда са длъжни да назначат защитник Психическите недостатъци не е необходимо да са такива, че да изключват изобщо осъществяването на личната защита. Достатъчно е те да възпрепятстват осъществяването й в пълен обем., когато обвиняемият страда от психически или физически недостатъци, които му пречат да се защитава сам. За назначаването на служебен защитник не е нужно обвиняемият, съответно подсъдимият, да са невменяеми, ако е налице невменяемост, тогава това обстоятелство ще бъде основание да не се образува наказателно производство или образуването да се прекрати.

Съдът трябва да се произнесе по заключението на съдебнопсихиатричните експерти за установено психическо заболяване и да каже дали подсъдимият преди съдебната фаза е могъл да се защитава сам. Тъй като, ако липсва такова произнасяне от съда, присъдата ще бъде постановена при съществено процесуално нарушение .ϖ       Следващото основание за задължителна защита по чл. 94, ал. 1, т. 3 НПК е формулирано с оглед тежестта на наказанието -> изисква се предвиденото наказание да е не по-малко от 10 години лишаване от свобода или друго по-тежко наказание. 

ϖ Съгласно чл. 94, ал. 1, т. 5 НПК, при наличие на противоречиви интереси на обвиняемите и единият от тях има защита е налице основание за условно необходимата защита – защитата е задължителна освен ако обвиняемият не е заявил, че се отказва от защитник. 

  • ϖ Още една хипотеза на условно необходима защита е предвидена, когато обвиняемият не владее български език (чл. 94, ал. 1, т. 4 НПК).  Това е нужно, за да се осъществи защита в пълен обем и е нужно пълно разбиране и ползване на официалния език на съда.

  • o ВКС с Решение №301-2001-ІІІ подчертава, че когато от обстоятелствата по делото възникват сериозни съмнения относно степента на грамотност на подсъдимия, винаги ще е налице основание за назначаване на защитник, както и че неграмнотността може дори да бъде считана за психически недостатък, възпрепятстващ личната защита.ю

  • ϖ При задочното производство, защитата е задължителна.  Практиката е противоречива относно какво се има впредвид под „отсъствие на обвиняемия”, но логично можем да направим извод, че основанието е налице винаги, когато обвиняемият не участва в производството, независимо от това дали обвинението е за тежко или леко престъпление. 

  • ϖ Предоставянето на безплатна правна помощ по наказателни дела е предвидена е възможността, когато лицето не разполага с достатъчно средства, което се доказва с документ за имуществено състояние, и интересите на правосъдието изискват това, по искане на обвиняемия да му бъде назначен служебен защитник.

  • ϖ Когато е направено искане по чл. 64 НПК или обвиняемият е задържан под стража защитата му е задължителна, съгласно чл. 94, ал. 1, т. 6 НПК. Във всички случаи на необходима защита, за да се постигне целта на закона, защитникът може да бъде само адвокат. Това е така, тъй като за пълноценното представителство и за компенсацията на различните фактори, възпрепятстващи личната защита, се изисква квалифицирана правна помощ, каквато може да се окаже само от адвокат. В този смисъл трябва да се тълкува разпоредбата на чл. 94, ал. 3 НПК.

Процесуално положение на защитника

Защитникът е субект на наказателния процес и е страна в неговата съдебна фаза. Той, със своята дейност, трябва да съдейства за изясняване на всички фактически и правни положения, които са в полза на обвиняемия. Той не може да изнася факти, които подкрепят обвинението, а може да само да изгражда или поддържа обосновано тези, които го оборват. Негово задължение е да отстоява правата и законните интереси на обвиняемия, но по начин, който ще установи по-добре неговата невинност. 

Равните процесуални права в съдебните следствия нямат в предвид защитника винаги да се съобразява с позицията на подсъдимия. Тъй като защитникът няма право да се откаже от поетата от него вече защита, той може или да я приеме, въпреки че я смята за неефективна или да уведоми обвиняемия за по-ефективна защита и да я изменят. Той няма право да измени основните линии на защитата само по свое усмотрение, а само чрез първоначално съгласуване с обвиняемия. Ефективната защита представлява освен изваждане на всички обстоятелства на съда, които са в полза на обвиянемия, така и излизане извън обстоятелствената част на обвинението. Защитникът даже има право да поиска допускане на доказателства, които не съответстват с изложените факти от прокурора, но ако твърди, че те могат да опровергаят обвинението напълно. Това е правен интерес, които кореспондира на възможността на прокурора да измени обвинението при установяване на нови факти и правопомощията на съда да преквалифицира деянието в по-леко, еднакво или същото престъпление. 

Важно е да се отбележи, че само със законни средства може да бъде изпълнено задължението на защитника по чл. 98, ал. 1 НПК и той с цялата си дейност да съдейства за изясняване на всички фактически и правни положения, които са в полза на обвиняемия. Защитникът, обаче, като процесуален представител има права и задължения, които се определят от специфичните задачи на съответен стадии от процеса. Например, в досъдебното производство защитникът взема участие във всички процесуални действия с обвиняемия. Трябва да е била осигурена пълноценна възможност за участие на обвиняемия със защитник, тъй като в противен случай, това ще представлява съществено процесуално нарушение Така например в делото Аверил срещу Обединеното кралство Европейският съд по правата на човека приема, че е обвиняемият е бил лишен от справедлив процес, като подчертава значението на сериозните и необратими последици, които отказът за достъп до адвокат в разпита пред разследващ орган в първите стадии, е имал за конкретния изход по делото.  Докато в съдебната фаза, защитникът вече е страна в процеса и притежава равни права с другите страни. Неговата дейност се осъществява пред орган, необвързан с обвинението и при пълно разгръщане на всички основни принципи на наказателния процес. А в случай, че той некомпетентно осъществява защитата, това не би могло да бъде процесуално нарушение, тъй като обвиняемият, а ко е недоволен, може да го замени с някой друг. Съдът, обаче, трябва да предприеме своевременни мерки, ако защитникът оставя подсъдимия без защита като например разясни задълженията на защитника, а ако той е адвокат – може да го заплаши с уведомяване на адвокатския съвет, които да му наложат дисциплинарна отговорност. 

Защитникът в повечето случаи е пълномощник и има правото да преупълномощава, със съгласието на обвиняемия. Той може да бъде отстранен и заменен по воля на обвиняемия. Освен задължението си да координира линията на защита, той трябва да оказва правна помощ на обвиняемия и няма право да стане обвинител в нито един стадий на процеса. Към него не съществува изискването да бъде обективен. 

Процесуалните права на защитника са изброени в чл. 99 НПК: той има право да се среща насаме с обвиняемия, да се запознава с делото и да предоставя нови доказателства; да участва в наказателното производство; да прави искания и възражения; да обжалва актове на държавните процесуални органи.

Самият обвиняем може да се откаже от своя защитник, както и да поиска да му бъдат назначени няколко защитника. 

Процесуалният статут на защитника в наказателния процес се различава от класическия пълномощник в гражданския:

  • – той е самостоятелен субект на процеса
  • – притежава права и задължения на собствено основание
  • – ръководи своите действия по вътрешно убеждение, основано на доказателствата по делото, както и на закона
  • – не е обвързан с вижданията на обвиняемия
  • – неговото участие в процеса е самостоятелно от това на обвиняемия

Повереник

Частният обвинител, частният тъжител, гражданският ищец и гражданският ответник могат също да ползват квалифицирана юридическа помощ като упълномощават повереник. Съдът не може да назначислужебно повереник

Той встъпва в делото като пълномощник и поради тази причина неговата правоспособност, конституиране и процесуален статут са същите като при защитника. Това, обаче, трябва да бъде съобразено в зависимост от процесуалното качество на гражданите и същността на техните различни процесуални функции. Например, частният тъжител бива главен обвинител при наказателни дела от частен характер и отстоява обвинението. 

Принципно не съществуват случаи, при оито е задължително участието на повереник. Допустимо е изключение, когато интересите на малолетния или непълнолетния пострадал и неговия родител, настойник или попечител са противоречиви Тогава съдът назначава особен представител – адвокат, който от негово име упражнява правата му като частен обвинител и граждански ищец в наказателното производство. В новия НПК се регламентира още един вид особен представител, който да се назначава в случаи на пострадали, коитоса недееспособни или ограничено дееспособени.

Съществува една правна възможност на частният тъжител, частният обвинител, гражданският ищец и гражданският ответник да им се назначи повереник, когато пострадалият в такова качество или ответникът не е в такова финансово състояние, че да заплати адвокатското си възнаграждаение, пожелал е да има повереник и самите интереси на правосъдието изискват това. 

Повереникът е страна в съдебното производство и е субект на наказателния процес. Всеки може да привлече повереник от момента на конституирането като частен обвинител, частен тъжител и граждански ответник. За него също важат разпоредбите– чл. 91, чл. 92 и чл. 93

Заключение

Правото на защитник на обвиняемия е негово основно право в наказателния процес съгласно чл. 55, ал. 1 НПК. Неговото право на справедлив процес , предоставено му в Европейска конвенция за защита правата на човека и основните свободи, включва  осигуряването на реална възможност то да бъде упражнено действително и ефективно. Правото на защитник на обвиняемия възвиква от момента на привличането му в това процесуално качество, независимо дали участва в производството или то се води в негово отсъствие. Правото на защита не може да търпи ограничения, които не са предвидени в НПК, и, както Върховният съд е имал повод да заяви, в задочното производство обвиняемият продължава да има право да упълномощи избран от него защитник. С други думи, правото на защитник означава право на ефективно насочена към пълноценно постигане на предназначението си дейност на защитника. Повереникът винаги трябва да защитава правата и законните интереси на представлявания, но няма пък такава основна процесуална функция като защитника.

0
Брой посетители прочели статията
ОЦЕНКА НА СТАТИЯТА
4.5/5