Дефиниция за административен акт                                                                      

   Административният акт е властническо волеизявление на орган на изпълнителната власт или друг овластен орган, издаден въз основа и в изпълнение на закона,  което едностранно поражда правни последици. Той предизвиква правни отношения, правни статути и прочие. Административният акт е сборно юридическо понятие, което обхваща много широк кръг от юридически действия, които имат различни наименования /наредба,решение,заповед,разрешение и др./ и са свързани с различни области на изпълнителната дейност. Административният акт притежава следните правни белези :

  • той е юридически факт,
  • едностранно властническо волеизявление
  • най-типичната проявна форма за реализиране на правомощията на съответния орган на изплнителната власт
  • чрез него гражданите осъществяват своите права и задължения
  • АА подлежи на оспорване по административен и съдебен ред.

Недействителност на административните актове

             Неспазвайки условията за редовност (изисквания за компетентност, за форма, процедура, законосъобразност по същество и целта на закона) административния акт е недействителен. За да породи правни последици административният акт трябва да притежава всичките гореизброени изисквания и дори неспазването на едно от тях води акта до нищожност или унищожаемост. Този акт става недействителен, тъй като не поражда никакви правни последици и той може да бъде отменен и правните последици от него – заличени. Налице е  порочен акт, а   порок или дефект на акта е именно липсата на съответното предвидено в закона условие. Дефектите могат да бъдат един или повече, което засяга законността на акта, което от своя страна, го причислява към незаконосъобразните такива.

            Следва обаче да се прави разлика между незаконосъобразен и нецелесъобразен акт.  При незаконосъобразните актове е нарушено някое от изискванията за редовност, в резултат на което административният акт не поражда абсолютно никакви правни последици. Нецелесъобразните актове са издадени при неправилно упражняване на оперативната самостоятелност. Този акт реално не нарушава пряко законовите разпоредби, но неговото изпълнение няма да има за резултат целите заложени в правната норма.  Един акт може да бъде законосъобразен, но да бъде нецелесъобразен. От практична гледна точка следва да кажем, че административните актове могат да се оспорват по административен ред с оглед  на тяхната законосъобразност и целесъобразност, а по съдебен ред само за тяхната законосъобразност.

            Българската правна система предоставя следните необходими средства за отстраняване на недействителните актове :                                     

1.оттегляне на унищожаемия административен акт от органа, който го е издал;                            

    2.отмяната на унищожаем административен акт от по – горестоящ административен орган или от съда;                                                                       

   3.прогласяване нищожността на административен акт;                    

   4.игнориране на нищожен акт от адресата му и от всяко друго заинтересовано лице или от държавен орган;                                                               

   5.отстраняване на правните и фактическите последици от изпълнението на недействителен административен акт; заплащане на обезщетение за вреди, причинени от изпълнението;                                                        

6.игнориране на недействителен административен акт от съда;                  

  7.възстановяване от прокурора на самоуправно изменени фактически положения.

Недействителността на административните актове се проявява в две форми – нищожност и унищожаемост. Разграничаването между тях е степента или интензитета на засягане на установения правен ред. При радикално накърняване на акта, то той ще се отнесе към нищожните, а когато тежестта на пороците е по-лека, то ще сме изправени  пред унищожаемост. Правна рамка за определянето на акта за нищожен или унищожаем намираме в  ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ №5 от 20.07.2010 г. на Върховен административен съд, в което се посочва, че:

  • Нормативна уредба за недействителността на административните актове липсва, като за нищожни или унищожаеми административни актове няма законови определения. Те са установени в административноправната теория и в съдебната практика понятия, които допринасят за изясняване на понятията „нищожност“ и „унищожаемост“ и за изграждане на критерия за разграничаване на нищожните от унищожаемите административни актове.

Нищожни административни актове

            Тъй като темата на курсовата работа е нищожността на административен акт, то ще разгледам по-обстойно този въпрос. Накърняването на законността при нищожните административни актове е изключително силно. Порокът или дефектът прави акта невалиден в различна степен. В едни от случаите, резултатът е абсолютна невъзможност на административния акт да породи правни последици, а в други – възникналият правен дефект да бъде премахнат с обратна дата.

            Искането един административен акт да бъде обявен за нищожен се прави безсрочно (чл. 149, ал.5 от АПК), тоест независимо в каква фаза е процесът /вкл. и когато формално е завършил/ може да се иска обявяване за нищожност. Важен фактор за възстановяване на законосъобразността и правния ред  е и възможността  съдът служебно  да обяви нищожност, ако установи, че е налице сериозно нарушаване на правопорядъка.  Поради дълбокото засягане на редовността, обявеният за нищожен акт не поражда абсолютно никакви правни последици. Определяйки ги като “нищо” в правния мир и непораждайки никакъв правен ефект, не е необходимо нищожните административни актове да бъдат отменяни. Няма правни последици, които следва да бъдат премахвани в бъдеще. Ето защо няма отмяна на нищожните административни актове, а има обявяване на тяхната нищожност. Обявяването не е задължително, тъй като има декларативно констатиращ характер.

            Обявяването за нищожност може да стане от органа на изпълнителната власт, автор на акта, от по-горестоящия административен орган или от съда. Поради поради обстоятелството,че дефектите са сериозни, те не могат да се отстранят  и актът съответно да бъде саниран, както това се случва при унищожаемостта.         

В заключение  следва да се обобщи-нищожният административен акт може да се игнорира от всека, тъй като той не притежава презумпцията за законност и правилност. 

            Възможни хипотези за нищожност на административните актове

             *Нищожност на акта има когато не е спазена предвидена от закона съществена форма, но в случаите, когато предвидената форма обуславя съществуването на акта, тъй като липсата на предписани по закона форми или производства поначало не води до нищожност на засегнатия от нея акт.                             

            *При несъответствие с процесуалноправните норми  актът ще бъде нищожен единствено в случаите, когато порокът при неспазването на законната процедура по издаването на един административен  акт е толкова съществен, че води до липса на валидно волеизявление. 

            *При несъответствие с материалноправните норми има няколко хипотези:                                                  

•при неспазване на обвързаната компетентност на органа – когато той е действал извън пределите на обвързаната компетентност;                      

   •когато като основание за волеизявлението е посочена материалноправна норма, която е била отменена и на практика липсва основание за основание на акта;                                

          •при неправилно тълкуване на приложимата материалноправна норма;                                 

          •несъответствие с целта на закона – всяко едно несъответствие опорочава акта и говорим за нищожност, когато целта на закона не би могла да бъде постигната с волеизявлението на административен  акт поради несъответствие с нито една правна норма в действащото законодателство.

            *Нищожност , поради липса на форма на административния акт е относително рядко срещана в изпълнителната дейност.                                    

    *Най-често нищожност се среща при липса на компетентност на органа на изпълнителната власт, автор на акта.