Грабеж – съставно престъпление, изведено е в самостоятелно престъпление, в Наказателния кодекс ( за по кратко „НК“), тъй като е често срещано и особено опасно.

Чл.198 НК – три състава – един типичен и два нетипични:

Чл. 198. (1) Който отнеме чужда движима вещ от владението на другиго с намерение противозаконно да я присвои, като употреби за това сила или заплашване, се наказва за грабеж – типичният състав, кражба посредством принуда. Предназначението на принудата е да накара пострадалия да намали фактическата защита на вещта, която се намира у него (бездействие).

(2) Под заплашване се разбира застрашаване с такова непосредствено деяние, което излага на тежка опасност живота, здравето, честта или имота на заплашения или на друго някое присъствуващо лице. – намаля физическата защита на вещта.

       Два нетипични случая:

1. Грабежоподобна кражба (ал.3) – има принуда, но тя е последваща – след кражбата, да се запази резултата от кражбата. Принудата трябва да се осъществи на местопрестъплението. Ако е на друго място, ще е обикновена кражба.

(3) Грабеж е и всяка кражба, при която заварения на мястото на престъплението употреби сила или заплашване, за да запази владението върху откраднатата вещ.

2. Грабеж без принуда (ал.4) – има привеждане в безсъзнание или безпомощно състояние по не принудителен начин, чрез даване на приспивателни, алкохол (правят го проститутките).

(4) Грабеж има и когато за отнемане на вещта лицето е било приведено в безсъзнание или поставено в беззащитно състояние.

       Квалифицирани случаи на няколко степени:

Чл. 199. (1) НК – За грабеж на вещи:

1. в големи размери; – над 70 работни заплати, особено големи размери – над 140 минимални работни заплати.

2. извършен от две или повече лица, сговорили се предварително да вършат кражби или грабежи; – групов грабеж – не е като при кражбата, там уговорката е за едно престъпление. Тук става дума за групов грабеж от “престъпно сдружение” – лицата са се сговорили да вършат множество престъпления – уговорката да е за повече от един грабеж. Ако са се уговорили за един грабеж ще бъде съучастие по чл.198, във връзка с чл.20(2).

3. придружен с тежка или със средна телесна повреда; – съставно престъпление – кражба, принуда, телесна повреда, която е средна или тежка, умишлено нанесена.

4. представляващ опасен рецидив; – опасен рецидив по смисъла на чл.29 НК.

5. извършен от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група,

         Квалификации 2^ра степен.

(2) За грабеж на движима вещ:

1. придружен с тежка или със средна телесна повреда, от която е последвала смърт; – грабеж, придружен с престъпление по чл.124 – смърт, причинена по непредпазливост. Ако дееца е имал умисъл за причинената смърт, ще има грабеж по т.2.

2. придружен с убийство или с опит за убийство; – да се отличава от убийство с користна цел. Тук се изисква нещо повече – не само да бъде убит пострадалия, но и вещта намираща се у него трябва да бъде завладяна. В другите случаи е убийство с користна цел, материалната облага може да дойде автоматично у дееца – да не се плати дълг. Убийството с користна цел е просто едноактно престъпление.

3. в особено големи размери, ако деецът е бил въоръжен, наказанието е най-тежко – особено голям размер – над 140 минимални работни заплати. Тук особено тежкият случай е концентриран в това дееца да е бил въоръжен (огнестрелно или хладно оръжие). Не е нужно да е използвал оръжието. Ако е в особено големи размери и дееца не е въоръжен, ще се квалифицира по чл.199(1) т.1 НК

           Изнудване.

Основни състави на изнудването, квалифицирани случаи (чл.213а – 214 НК). Разграничаване от измамата и грабежа.

Схемата е каквато при измамата с една разлика – вместо заблуждаване (лъгане) има принуждаване, което следва от чл. 214 ал. 1 Който с цел да набави за себе си или другиго имотна облага принуди някого чрез сила или заплашване да извърши, да пропусне или да претърпи нещо противно на волята му и с това причини нему или другиму имотно вреда.

         Различен е метода, начина на въздействие към адресата, нямаме лъгане, има принуждаване. Още в първия момент адресата разбира, че неговата воля, така както е образувана и така както е изявена са в несъответствие.      Принуждаването както по чл. 143 – принуда да пропусне нещо против волята си. Там принудата се отнася за не имуществената сфера (до свободата на волята). А тук е в имуществената сфера за разлика от грабежа, при който има принуда, но там тя е за занижаване физическата защита на имуществото. Тук адресата на принудата се заставя да осъществи юридическа дейност (акт на имуществено разпореждане), предпочитайки да извърши такъв акт, за да спре тормоза над себе си. Всичко останало е същото. Квалифицираните случаи също.

Чл.213а НК пресъздава опит по чл.214 НК и затова не би следвало да се прилага.

         Точно същата конструкция, както активната измама. Метода, начина на въздействие към адресата е различен. Тук е с принуда. Нямаме лъгане, има принуждаване. Още в първият момент жертвата разбира, че неговата воля, така както е образуване и така както е изявена са в несъответствие.

         Разликата с грабежа е съвсем ясна. При грабежа принудата способства за намаляване физическата защита върху вещта.

Насочва адресата към фактическа пасивност. Тук, при изнудване, адресата се насочва към юридически значима дейност.

Действие – върши имуществено разпореждане, бездействие – пропуска ползи, претърпява вреди.

         В англо-саксонската система – рекет.

Автор: Адв. И. Цветков