Много често се смесват лъжесвидетелстването, клеветата и осъществяването на набедяване в престъпление. Главната причина затова е, че и в трите посочени случая едно лице твърди, че друго лице е осъществило престъпно посегателство, но клеветата се преследва по частен ред (с частна тъжба от пострадалия), а лъжесвидетелстването и набедяването в престъпление се преследва от държавното обвинение – прокуратурата на Република България). Лицето което е било набедено в престъпление може да подаде сигнал в прокуратурата.
Основните признаци, които отличават клеветата, лъжесвидетелстването и набедяването в престъпление се отнасят до това, по какъв повод едно лице твърди, че друго е извършило престъпление и пред кого го твърди. Ако лицето твърди пред орган който може да възбуди наказателно преследване се отнася към набедяване в престъпление.
СРЕДСТВАТА ЗА ЗАЩИТА ПРИ НАБЕДЯВАНЕ В ПРЕСТЪПЛЕНИЕ
Наказателен кодекс на Република България предвижда, че набедяване в престъпление има тогава, когато едно лице потвърди пред надлежен орган на властта, че друго лице е извършило престъпление, със съзнанието, че това не е така. Освен това набедяване имаме и когато пред надлежен орган на властта са представени неистински доказателства за това, че определено лице е извършило дадено престъпление.
Този орган на властта, следва да е такъв, който има правомощия да образува наказателно преследване за престъплението, чието извършване се твърди.
Престъпление лъжесвидетелстване имаме когато едно лице, разпитано в качеството на свидетел пред такъв орган, твърди, че друго лице е извършило престъпление, като знае, че това не е така.
Наказанията, които предвижда Наказателния кодекс за набедяване в престъпление са от една до шест години лишаване от свобода и обществено порицание. Оттук следва, че набедяването в престъпление е тежко престъпление против правосъдието.
При постановяване на осъдителна присъда, не може извършителят да бъде освобождн от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, нито може да бъде замяно наказанието на лишаване от свобода с пробация.
Възможно е съдът да наложи наказание до три години лишаване от свобода, като изпълнението на наказанието може да се отложи за срок от три до пет години – условна присъда. Това е допустимо ако осъденият има чисто съдебно минало и от данните за личността му, които са събрани по делото, може да се приеме, че за поправянето му, не е необходимо той да изтърпи наложеното наказание.
Автор: Адвокат Иван Митев Цветков
