Давност в наказателното право
ПОГАСЯВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНОТО ПРЕСЛЕДВАНЕ И НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ
Погасяването на наказателно преследване и на наложеното наказание е свързано с изтичането на срок, който в правото се нарича давност. В наказателното право различаваме два вида наказателноправна давност, в зависимост от това дали има постановена присъда/определение по чл. 68 или няма постановени такива съдебни актове.
- Първият вид е давност, която изключва правото да се осъществи наказателно преследване
Тя е уредена е в член 80 и 81 от Наказателния кодекс и погасява правото на държавата да възбуди наказателно преследване, срещу определено лице, за извършено престъпление от общ характер. Според член 80, ал. 1 от Наказателния кодекс, наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на посочените в т. 1-5 срокове. Важно е да се установи началният момент, от който започва да тече давността. Той зависи от вида на престъплението, периодът на извършването и съответното наказание.
Давността спира да тече, когато започването или продължаването на наказателното преследване зависи от разрешаването на някой предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт. Предварителен въпрос е например одобряването на някой действия по разследването, от компетентния съд.
Давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи (такъв който има правомощие да го извърши), предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. Често в практиката някой действия, по разследването не се извършват от надлежните органи, или са извършени от делегирани лица, без необходимата заповед, като това действие не е валидно, т.е. не прекъсва давността. Необходим Ви е опитен адвокат, по наказателно право, за да анализира извършените действия, в дълбочина и да установи пороците в тях.
Независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване не се осъществява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, срока посочен в чл. 80, ал. 1 от НК.
- Вторият вид е давност, която погасява правото на държавата да изпълни наложено наказание
Тя е уредена е в член 82 от Наказателния кодекс и погасява правото да бъдете преследвани, от държавата, предвид факта, че от влизане в сила на присъдата, а по отношение на наказанието, чието изпълнение е било отложено съгласно чл. 66 от НК – от влизане в сила на присъдата или определението по чл. 68, са изтекли сроковете посочени в чл. 82, ал. 1 от Наказателния кодекс.
Давността се прекъсва с всяко предприето действие на съответния надлежните органи, предприето спрямо осъденото лице за изпълнение на присъдата. След като свърши действието, с което се прекъсва давността, започва да тече нова давност. Често в практиката действията които се извършват са опорочени, което не води до прекъсване на давността. Необходим ви е опитен адвокат, по наказателно право, за да установи извършените опорочени действия от съответния орган и да установи погасяването на възможността да бъдете преследвани, за извършеното престъпление.
Независимо дали давността е спирала или е била прекъсната, наказанието не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, от този който е предвиден в чл. 82, ал. 1 от Наказателния кодекс.
Тази публикация е юридически труд, като не дава заявка за изчерпване на материята, за повече информация и консултация, Моля да ни потърсите за лична среща.
Автор на статията:
Адвокат И. Цветков
от Закона:
Наказателен кодекс, изм. ДВ. бр.79 от 4 Октомври 2022г.
Чл. 80. (1) Наказателното преследване СЕ ИЗКЛЮЧВА ПО ДАВНОСТ, когато то не е възбудено в продължение на:
- (изм. – ДВ, бр. 31 от 1990 г., изм. – ДВ, бр. 153 от 1998 г.) двадесет години за деяния, наказуеми с доживотен затвор без замяна, доживотен затвор, и 35 години за убийство на две или повече лица;
- петнадесет години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече от десет години;
- десет години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече от три години;
- (изм. – ДВ, бр. 62 от 1997 г.) пет години за деяние, наказуемо с лишаване от свобода повече от една година, и
- (изм. – ДВ, бр. 26 от 2010 г.) три години за всички останали случаи.
(2) Давностните срокове по предходната алинея за престъпления, извършени от непълнолетни, се определят, след като се съобрази заменяването на наказанията по чл. 63.
(3) Давността за преследване започва от довършването на престъплението, при опит и приготовление – от деня, когато е извършено последното действие, а за престъпленията, които траят непрекъснато, както и за продължаваните престъпления – от прекратяването им.
Чл. 81. (1) Давността спира, когато започването или продължаването на наказателното преследване зависи от разрешаването на някой предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт.
(2) Давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност.
(3) Независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член.
Чл. 82. (1) Наложеното наказание НЕ СЕ ИЗПЪЛНЯВА, когато са изтекли:
- (изм. – ДВ, бр. 153 от 1998 г.) двадесет години, ако наказанието е доживотен затвор без замяна или доживотен затвор;
- петнадесет години, ако наказанието е лишаване от свобода повече от десет години;
- десет години, ако наказанието е лишаване от свобода от три до десет години;
- пет години, ако наказанието е лишаване от свобода по-малко от три години, и
- две години за всички останали случаи.
(2) Давността за изпълнение на наказанието започва да тече от деня, когато присъдата е влязла в сила, а по отношение на наказанието, чието изпълнение е било отложено съгласно чл. 66 – от влизане в сила на присъдата или определението по чл. 68.
(3) Давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо осъдения за изпълнение на присъдата. След свършване на действието, с което се прекъсва давността, започва да тече нова давност.
(4) Независимо от спирането или прекъсването на давността наказанието не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в алинея 1.
(5) (Нова – ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Разпоредбата на предходната алинея не се прилага по отношение на глобата, когато за събирането и е образувано изпълнително производство.
