Изтеклата погасителна давност дава право на длъжника да се позове на давността и правомерно да откаже плащане. Длъжникът може да избира след изтичането й – да изпълни задължението си или да се позове на давността. Правото му да се позове на погасителна давност се упражнява чрез възражение. Изтичането на давността не поражда погасителен ефект, субективното право респ. задължение продължава да съществува. Поради това, ако е изпълнено задължението, то не подлежи на връщане. Погасителната давност има за правна последица отпадането на възможността за защита и принудително изпълнение.

С изтичане на петгодишната давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.

Съглашението, с което се скъсяват или удължават установените давностни срокове, както и отказът от давност, преди тя да е изтекла, е недействително.

Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.

Спиране на давността

Давност не тече:

  1. между съпрузи;
  2. между деца и родители, докато те упражняват родителски права;
  3. между намиращите се под настойничество/попечителство и техните настойници/попечители, докато трае настойничеството/попечителството;
  4. за вземанията на ненавършили пълнолетие и на поставени под запрещение лица за времето, през което нямат назначен законен представител/попечител, и 6 месеца след назначаването на такъв или след прекратяването на недееспособността;
  5. за вземанията за обезщетение на юридически лица срещу управителите им, докато последните са на служба;
  6. за вземанията на лица, имуществото на които по закон или по разпореждане на съда е под управление, срещу управителя, докато трае управлението;
  7. докато трае съдебният процес относно вземането.

Този срок не се включва към давностния срок, докато са в сила основанията за спиране на давността. Тя се удължава с периода, през който не е текла.

Давността се прекъсва:

  1. с предявяване на иск;
  2. с признаване на вземането от длъжника, което може да се осъществи:
  3. чрез изрична декларация, че лицето има задължение или обещание да се изпълни в бъдеще;
  4. с конклудентни действия;
  5. с предприемане на действия за принудително изпълнение.

От момента на прекъсване на давността започва да тече нова давност. Срокът й винаги е пет години, ако вземането е установено със съдебно решение. Изтеклият срок до прекъсването загубва правното си значение. Новата давност започва да тече с настъпването на основание за прекъсване, при иск – това е влизане в сила на решението.

В случай, че длъжникът изпълни задължението си след изтичане на давността, той няма право да иска обратно платеното, макар и да не е знаел в момента на плащането, че давността е изтекла.

Давността се упражнява чрез възражение, а не се прилага служебно. Ако лицето заяви, че желае да се ползва от нея, тогава възникват нейните правни последици. Погасителната давност дава това право на носителя й – да откаже правомерно изпълнението. Задълженото лице може да се откаже от погасителната давност, като направи едностранно волеизявление, адресирано до носителя на притезанието. Възражението за изтекла погасителна давност може да породи правно действие само в случай, че задължението още не е погасено.

Последици от изтеклата погасителна давност – когато е направено възражение се прекратява правото на иск и/или на принудително изпълнение, поради което правото да се иска изпълнение не се ползва с правна защита.