Чл. 266 и сл. от ТЗ – глава 17 от ТЗ – ликвидационно производство

Правилата на чл. 266 – 274 ТЗ ще съпоставим с уредбата на търговската несъстоятелност – (чл. 607 и сл. ТЗ – част 4 ТЗ).

  1. Понятие за прекратяване и ликвидация на ТД – прекратяването на ТД означава преустановяване извършването на търговска дейност, за която е създадена. В този смисъл понятието прекратяване на ТД е употребено в разпоредбата на чл. 266, ал. 1 ТЗ. Прекратяването на ТД не трябва да се смесва с изчезване на юридическата личност на ТД (изчезване на правния субект от правния мир). Прекратяването на ТД не означава изчезване на личността със самостоятелна правосубектност, такова изчезване настъпва само при заличаване на търговеца от Търговския регистър (чл. 273, ал. 1 ТЗ). Заличаването от Търговския регистър е момента, в който дружеството вече престава да съществува като самостоятелен правен субект. Ликвидационното производство е необходима последица от прекратяването на всеки търговец, не само на ТД, но и на ЕТ. По правило ликвидационното производство не се извършва само ако ТД се прекратява поради преобразуване чрез вливане или сливане на търговски дружества, тъй като тук настъпва универсално правоприемство. Когато по отношение на търговеца бъде открито производство по несъстоятелност – не се извършва ликвидационно производство. Провеждането на ликвидационното производство не зависи от наличието или отсъствието на финансово счетоводни резултати.

Определение за ликвидационното производство – ликвидацията представлява производство по извършване на система от извънсъдебни правни действия по събиране на вземанията на дружеството или търговеца в ликвидация, погасяване на задълженията му, осребряване на имуществото, което остава след погасяване на дълговете, и разпределяне на този остатък като ликвидационни квоти помежду всички съдружници, респ. акционери.

По реда на чл. 266 и сл. от ТЗ се извършва ликвидацията на всички субекти с търговско-правно качество освен ако в специален закон са предвидени особени правила. Характер на такъв „lex specialis” спрямо чл. 266 и сл. от ТЗ имат например:

  • чл. 122-130 от Закона за кредитните институции, които уреждат доброволната и принудителна ликвидация на търговски банки и други търговско-правни субекти;
  • чл. 119-128 от Кодекса на застраховането.

Ликвидацията представлява едно производство, което означава един смесен динамичен фактически състав. В рамките на този динамичен фактически състав се извършват законоустановени по съдържание правни действие…. (чл. 274 ТЗ).

Търговска несъстоятелност.

На свой ред търговската несъстоятелност представлява съдебно производство по обявяване на един търговец за неплатежоспособен – понеже не е в състояние за изпълнява паричните си задължения и т.н., виж чл. 608 ТЗ, респ. свръх задължен. След като бъде обявена тази неплатежоспособност, се пристъпва към универсално принудително изпълнение под ръководството и надзора на съда с цел да се осигури справедливо удовлетворяване на конкурсните кредитори било чрез осребряване на секвестируемия актив или чрез оздравяване на длъжниковото предприятие. Производството по несъстоятелност представлява вид изпълнителен граждански процес, очертава се като специално изпълнително производство (в сравнение с това по чл. 404 и сл. ГПК). То осигурява на кредиторите на този длъжник, по отношение на който е открито производство по несъстоятелност, много предимства. По-добре би се удовлетворил кредитор на длъжник, по отношение на който е открито прозводство по несъстоятелност, отколкото взискател по производството по чл. 404 и сл. ГПК.

Съществуват пет общи черти и единадесет различия между производството по несъстоятелност и ликвидацията.

Общо:

  1. И в двата случая се касае до производство, което означава динамични фактически състави, изправени сме пред система от правни действия, които се извършват от определена от закона последователност, при които се осъшествяват определени правни действия на участниците в тези производства. Съдебната ликвидация се използва за целите на търговската несъстоятелност.
  2. И при двете производства търговецът поначало прекратява нормалната си търговска дейност, за чието извършване той е създаден. Аргумент от чл. 266, ал. 1 ТЗ – за ликвидационното производство, а за производството по несъстоятелност – чл. 635 ТЗ във вр с чл. 710, чл. 711 ТЗ.
  3. И в двата случая след приключване на съответното производство (по ликвидация, несъстоятелност) вписването на субекта на търговеца в Търговския регистър се заличава. Чл. 273, ал. 1 ТЗ – за ликвидация; чл. 735, ал. 2 ТЗ – за несъстоятелност.
  4. И при двете производства се извършва осребряване на имуществото на субекта, който се намира в тия производства. Чл. 268, ал.2 ТЗ – за ликвидация; чл. 716 и сл. ТЗ – за несъстоятелност;
  5. И при двете производства правните действия по управление на имуществото на субекта, респ. по осребряване на секвестируемите му активи се извършват от нарочно овластен орган, който се нарича ликвидатор – при ликвидацията, съответно синдик – при несъстоятелността. Чл. 266, ал. 2, ал. 3 във връзка с чл. 268 ТЗ  – за ликвидация; чл. 655 и сл. ТЗ – за несъстоятелност.

Външното сходство в правното положение на ликвидатора и синдика се проявява в това, че и двата вида органи заместват органите на прекратеното дружество.

Различия:

  1. Различни са целите на двете производства – целта на ликвидацията е помежду съдружници, респ. акционерите на дружеството в ликвидация да се разпредели по ликвидационни квоти имуществото, останало след удовлетворяване на предявилите вземанията си кредитори на дружеството. В центъра на производството по ликвидация стоят интересите на съдружниците и на акционерите – чл. 271 + чл. 273 , ал. 1 ТЗ. Напротив целта на производството по несъстоятелност видно от чл. 607 ТЗ е справедливо колективно удолетворяване на конкурсните кредитори чрез универсално принудително изпълнение върху длъжниковото имущество или чрез оздравяване на длъжниковото предприятие.
  2. Различието в целите на ликвидационното производство и несъстоятелността обуславя и разлика в мястото на дружествените кредитори, както и разлика в правомощията, с които тия кредитори разполагат. При ликвидацията кредиторите не участват в самото ликвидационно производство, те не са преки участници, така е защото в това производство те могат да търсят удовлетворение само по пътя на индивидуалното принудително изпълнение по чл. 404 и сл. ГПК. Напротив при търговската несъстоятелност кредиторите са преки участници, те се конституират със самостоятелни процесуални права. Нещо повече кредиторите не само, че всеки от тях е непосредствен участник, те учстват в събрание на кредиторите, което е задължителен орган за управление на масата на несъстоятелността (чл. 673 – 679 ТЗ). Избира се орган, който да ръководи събранието на кредиторите и това е комитета на кредиторите – чл. 681 ТЗ – функции на комитета на кредиторите.
  3. Различието в целите на двете производства обуславя и разлика в характера на нормативната уредба. Докато производството по ликвидация се регламентира с метода на диспозитивността – чл. 266, ал. 2; чл. 268, ал. 2; чл. 270а; чл. 272, ал. 4; чл. 274 и други включително възможност след като е приключен процеса по осребряване на имуществото и още не е започнал процеса по разпределяне на остатъка от имуществото. Производството по несъстоятелност именно защото има съдебен характер, то се развива под ръководството и надзора на съда, производството по несъстоятелност е уредено с императивни правни норми.