Налагането на обезпечителни мерки за събиране на публичен доходи е едно от важните правомощия на публичния изпълнител – чл.12, ал.2 ДОПК. Правната уредба е уредена в глава 24 ДОПК , а именно чл.195-208  от ДОПК  

           Обезпечинелните мерки заемат важно място в изпълнителния процес. Това се обуславя от обстоятелството, че при установяване на публични задължения длъжникът може да извърши практически или правни действия, с които да осуети събирането на ПД и ОВ. За да се избегне това е необходимо да се предприемат такива мерки, които да гарантират, че задълженията ще бъдат реално събрани. За целта задължените лица трябва да се лишат от фактическа и правна възможност да извършат действия, с които да внесат промени в своята имуществена сфера. Това се постига чрез предоставената от закона възможност за публичните изпълнители да наложат допустимите обезпечителни мерки. Тези мерки се постигат чрез едностранни властически действия на публичния изпълнител. Чрез тях той навлиза в правната сфера на тези лица, като я ограничава и по този начин запазва фактическото и правно положение в това състояние, в което е било заварено от наложената мярка. Следователно по своята правна природа обезпечителните мерки представляват форма на административнопроцесуална принуда, с която се цели да се гарантира успешно бъдещият изпълнителен процес.

            Мерките на административнопроцесуалната принуда имат спомагателен, опосредстващ характер. Те съпровождат публичните задължения и съдействат за тяхната реализация като отстраняват опасността от неизпълнението на финансовото задължение.

             Налагането на обезпечителните мерки става по установения в закона ред. За данъчните задължения и ЗОВ реда установен в ДОПК – гл. 24 /чл.195-208/; за митните сборове ЗМ- чл.15 и 16, чл. 206а и 206б; за местните приходи в общинския бюджет ЗМДТ – чл. 4. §2 от ДР на ДОПК-препраща субсидиарно прилагане на АПК и ГПК .

            Постановяването на обезпечителни мерки има за цел да преустанови разпореждането с активи, част от патримониума на задълженото лице и по този начин да осигури събираемостта на вземането. Законът предоставя възможността за налагането на предварителни обезпечителни мерки и в случаите когато все още не е налице установено и изискуемо вземане тъкмо поради опасността от разпореждане с активи и права тъй като голяма част от недобросъвестните длъжници предприемат действия, водещи до намаляване на имуществото.

            Самите обезпечителни мерки могат да бъдат наложени в различни времеви моменти: в хода на извършвана ревизията или при издаване на РА – чл. 121 ДОПК; при наличие на установено и изискуемо публично вземане чл.195-208 ДОПК.

            Правна последица от наложените обезпечителни мерки е факта, че давностните срокове спират да текат – чл.172, ал.1, т. 5 ДОПК. Задължението за обезпечаване е уредено като условие за р/о на публични вземания – чл.183, ал.2, т.4 ДОПК. 

Чл. 127,ал.2 ДОПК.   Предварителното изпълнение на ревизионния акт е въпрос на изпълнение а не на обезпечение. С изтичането на 14-дневния срок, ревизионния акт подлежи на принудително изпълнение, включително когато е обжалван, освен ако изпълнението е спряно. Именно при започването на принудителното изпълнение обезпечителната защита се замества от изпълнителната.                             Обезпечителните мерки са способ, чрез който се осигурява бъдещото принудително събиране на ПД и ОВ Те не са начин за удовлетворяване, а способ за осигуряване на бъдещото удовлетворяване. Правото да се налагат обезпечителни мерки не включва в себе си възможността за разпореждане с имуществото и вземанията на задължените лица. Възбраната и запорът не са изпълнителни действия, а обезпечителни мерки.

              Получаваната чрез обезпечителните мерки защита има временен характер. Тя важи докато продължава производството и отпада след като отпадне причината, поради която обезпечението е било допуснато.

              Обезпечителните мерки могат да бъдат предприети спрямо всяко лице което е длъжник по ПД и ОВ.

             Налагането на ОМ поставя два въпроса:

1. Достатъчно ли е да са установени ПД и ОВ  или е необходимо да съществува и опасност тяхното събиране да бъде затруднено или осуетено

2/ какъв следва да бъде актът с който се налагат ОМ и кой е компетентният да ги наложи орган.   

       Други правни норми по темата:

            Видове обезпечителни мерки- чл.198 ДОПК

            Замяна на обезпечителни мерки – чл.199 ДОПК

            Налагане на запор:

  • запор на движими вещи чл.201 ДОПК
  • запор върху вземания на длъжника чл.202 ДОПК
  • запор върху ценни книжа и дялове- чл.203 ДОПК
  • запор върху парични средства чл.204 ДОПК
  • Запор върху стоки в оборот чл.207 ДОПК

          Налагане на възбрана чл.205 ДОПК

          Действие на запора и възбраната – чл.206 ДОПК

            Отмяна на обезпечението – чл. 208 ДОПК

             Акт за налагане на обезпечение- чл.195, ал.3 ДОПК

Правна характеристика – чл.196 ДОПК

Обжалване – чл.197 ДОПК